Вероятно най-слабото възражение спрямо автентичността на посланията на Истинския в Бога Живот е тонът на посланията, който на някои изглежда “неавтентичен”.

Критиците на Васула твърдят първоначално, че някои послания на Истинския в Бога Живот са толкова интимни и игриви, че не е възможно да произхождат от Бога... Но откъде го знаят това? Защо Бог да не може да е интимен и игрив с нас? Знаем, че Бог ни обича толкова много, че ни изпрати еднородния Си Син, Иисус Христос, за да умре за нас. Защо да не може да ни обича толкова, че, когато ни говори да е интимен и игрив с нас?

Критиците отбелязват след това, че посланията на Истинския в Бога Живот са толкова повтарящи се, някои изрази биват многократно повтаряни, затова не е възможно да произхождат от Бога. Но защо посланията не биха могли да са повтарящи се?

В крайна сметка, това са послания: ако желаете да прокарате едно послание, един ефективен начин да го направите – особено ако лицето, на което говорите не обръща внимание – е да го повтаряте отново и отново.

Накрая, твърди се, че някои послания са много банални, като Този, който говори на Васула или самата Васула да й посочва например необходимостта да си върши домакинската работа... Бог, казват, не би се интересувал никак от такива неща – и който говори наистина с Бога никога не би посмял и не би счел за уместно да говори с Бога за такива неща. Но, отново, откъде го знаят това?

Едно от посланията на Истинския в Бога Живот позволява да разберем до каква степен Бог желае да Го включим във всекидневния ни живот, как желае да Присъствува във всичко, което правим. Така че Бог иска да Го включим дори в най-баналните аспекти на живота ни. Толкова ли е странно?

В края на краищата, когато обичате някого, искате да сте с него през цялото време и да се включите във всичко, което прави. Защо Бог – Обичта на Бога – да е различен?