В тази статия, бих желала да отбележа пророчествата, които Бог ни даде [в посланията на Истинския в Бога Живот] за да ни напомни Своя зов за покаяние и обич, пророчества относно двете кули в САЩ и сега цунами в Азия, отнело живота на стотици хиляди души, невинни деца повечето от тях.

Сигурна съм, че всички се молите за оживелите и че участвувате в даренията посредством Църквите си. Страшно е да гледа човек болката и мъченията на хора от различни националности загубили своите хора от един миг в друг, особено, когато става въпрос за деца. От друга страна, стоим със страхопочитание пред станалите чудеса, както двадесет-дневното бебе изплувало върху малък дюшек, малкото момче от Швеция, което бе намерено живо, други случаи.

Може би, това явление да е накарало някои хора да проумеят, че пред Бог сме едно нищо: животът ни зависи от Бога, а не от нас. Не можем да направим нищо, без помощта на Бога.

За нещастие, когато се случва катастрофа в такъв размер, където се губят невинни животи, някои ще обвинят веднага Бога, a не греховното човечество. За мнозина ще е единственият път, когато ще си спомнят за Богa и ще говорят за Него с гняв, обиждайки Го още повече. В същия момент, болката и мъката карат хората да казват неща, които всъщност не мислят. Трябва да се молим за тези разкъсани сърца, Господ да ги утеши.

Когато веднъж ме попитаха: "Защо добрите хора и децата трябва да страдат и да умират?" попитах Господа. Той отговори, казвайки: "Ако умирате, то е поради вероотстъпничеството ви", имайки пред вид ще привличаме тези мъки върху нас. От нашата злост се самоунищожаваме, правейки дори природата да се обръща срещу нас. Майка Тереза, когато й беше зададен същия въпрос, отвърна, казвайки, че живота на добрите хора и на невинните деца бе отнет, защото бяха готова за влизането им в Царството на Бога. В Писанията, Христос го обяснява това (Лк 13, 1-5):

"В същото време, присъствуваха някои, които известиха на Иисус за галинеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им. И той в отговор им каза: Мислите ли, че тези галилеяни са били най-грешни измежду всички галилеяни, понеже са пострадали така? Казвам ви, не, но ако не се покаете, всички така ще загинете. Или, мислите ли, че онези осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги уби, бяха по-големи престъпници от всички хора, които живеят в Йерусалим? Казвам ви, не, но ако не се покаете, всички така ще загинете."

Когато Бог говори, както в посланията на Истинския в Бога Живот, то е, за да съветва народа си и да го привлече към Сърцето Си. Когато Бог говори, трябва да слушаме и да уважаваме това, което казва. Когато Бог говори, говори, за да ни поправи и да ни съветва. Говори, и ние трябва с внимание да слушаме, огъвайки неогъваемите си вратове, независимо дали ни харесва или не. Бог, като наш Отец, ще ни укори за бунта ни и за безразличието ни към Него, но никога няма да пропусне да ни насърчи, да ни вдигне и да ни даде надежда, за да съживи вярата ни. В същия миг, Бог идва при нас от безмерното Си Милосърдие, за да ни предупреди, че, ако не се завърнем при Него и не заживеем свято, ще срещнем трудности. Бог не желае да страдаме и затова, от безмерното Си Милосърдие, ще използува всякакво средство, за да се доближи до нас и да ни предупреди за това, че всички бедствия ги привличаме ние самите, а не Той.

Когато слушам понякога хората как снижават божията Справедливост, изпитвам нуждата да се провикна “Ерес!” Бог е Бог на Обич, но и на Справедливост. Писанията казват, че строгостта на Бога е равносилна на милосърдието Му. Когато казват: "Не вярвам, че тези вдъхновения произхождат от Бога, защото са прекалено откровенчески", когато Бог ни предупреждава и ясно ни показва какво ще се случи, ако не се съобразим с това, ще запитам тези хора: “Можете ли без страх да се намерите пред Съдния ден?” Какво стана в Ниневи? Бог не предупреждаваше ли посредством Йона? Бог не желаеше да разруши цял един град, и изпрати Своя пророк, за да го предупреди. И те се вслушаха, постиха и градът не беше разрушен.

Един от многото примери в Писанията за начина, по който Бог реагира в периодите на бунт и вероотстъпничество, е в Йеремия 4, 23-28. Йеремия казва:

"Погледнах към земята и ето, тя беше пуста и празна, към небето – и нито една звезда. Погледнах към планините и ето, трепереха, и всички хълмове се тресяха. Погледнах и ето, нямаше човек, и всички небесни птици бяха избягали. Погледнах и ето, плодородната страна беше пуста, и всичките й градове бяха съсипани от страшния гняв на Господа. И всичко това, защото Господ беше казал: Цялата страна ще запустее, но пълно разрушение няма да причиня. Затова земята ще бъде в траур, и небето ще се помрачи."

Бог не е преставал да ни предупреждава да се завърнем при Него и да се помирим с Него и помежду си. Христос непрекъснато умолява църквата Си да се обедини. В продължение на двадесет години вече [в посланията на Истинския в Бога Живот], иска от своите пастири да се покаят и да се помирят, изтъквайки единството с обединяването на датите на Пасха. Целият свят се намира в упадък в неморалността си и във вероотстъпничаството си, нарушавайки не само закона на Бога, но и всичко Свято, обиждайки безспир Бога. Защо, тогава, се изненадваме, когато Благодатта на Светия Дух се увеличава в тези времена на мрак, за да ни помогне? Но, отново мракът преследва Светлината. Пречки, преследвания, обвинения, злословия, клевети, забрани и обиди бяха изречени през всичките тези година от мнозина, когато се опитвах да свидетелствувам и да предам на света божествениет слова, и по този начин направа мисията ми изключително трудна. Много от тези хора смятаха, че предоставят свято задължение към Бога...

Писанията казват: “В началото беше Словото и Словото беше с Бога и Беше Бог Словото.” (Йн 1, 1) “Словото беше истинската Светлина, и както идва в света осветява всеки човек. Той беше в света, и светът чрез него се създаде, но светът не го позна. При своите дойде, но неговите не го приеха.” (Йн 1, 9-11).

През всичките тези години, нашият Господ се опитваше да разбуди в нас истинско възприятие, отправяйки ни непрекъснато напомняния, повтаряйки онова, което беше казано в миналото от светите пророци и в законите Му. Призивите Му, както и тези на Богородицата, бяха призиви за покаяние, мир, обич, единство и към един живот на молитва. Нашият Господ дойде и продължава да идва по този начив в света, за да освети всички онези, които се заблудиха, но и до днес малцина разпознаха ведрото Му присъствие и още по-малко онези, които приеха призива Му. Не пропусна да дойде първи в Своето място, между Своите, но плътта (хората) в своето коравосърдечие и недоверчивост, отхвърли Обичта още веднъж. До днес, малцина са онези, които Го приеха изцяло в милостивия Му призив и се покаяха, позволявайки Му да царува в сърцата им.

Светът, днес, е приел позицията на отхърляне, както онази на Фараона, с упоритостта и неверието му, спрямо всичко Свято. За други, нашият Господ казва, че поведението им е по-лошо и от онова на Содома и Гомора. През всичките тези години, Господ умолява Църквата Си за мир, помирение и единство между пастирите. Отправя се към тях, към Своите. И въпреки това, до днес, единството не бива прието. Напротив, мнозина от пастирите Му пренебрегват самите Му слова дадени в тези вдъхновения, иронизирайки близостта на Обичта Му и гледайки като на враг на думата “единство”, поради своето коравосърдечие. Те са, които се намират на ръба на катастрофата, и въпреки това продължават своя ход и правят това, което им се харесва.

Когато Словото стана човек, светът не Го разпозна. Дори и когато дойде при Своите, те не го приеха... В нашите времена, Той направи себе си достъпен за всеки един човек, но мнозина пренебрегнаха пътищата Му и словата Му. Не съществува разлика между това, как беше светът тогава и как е днес, отхвърляне и неверие носят в сърцето си. Господът ни пита пастирите Си:

По-късно, в друг един призив, Христос пита пастирите Си:

След това, съществуват и онези, които ще кажат на вестителите на божите слова:

Но нашият Господ казва:

Въпреки тези слова, ще продължат да преследват и възпрепятствуват божиите слова да станат достояние на сътворенията Му, слова, които могат да изведат много нации към покаяние, завръщане при Бога и вярата и да смегчат Бога, както стана в Ниневи.

Ето още едно предупреждение:

На 11 септември 1991 г., точно десет години преди страшната катастрофа на двете кули в САЩ, нашият Господ, гледайки земята с недоволство, ни предупреди със следните слова:

На 11 септември 2001 г. светът беше белязан със срутването на двете кули, отнело живота на толкова много хора, мнозина измежду тях невинни. Страшни и откровенчески сцени бяха видени от света и въпреки този ужас паднал върху нас, вместо да се обърне към Бога и да се покае, светът стана по-лош и от преди, и се подготви за война. Вместо да осъзнаем, че това стана поради нашите грешки, грехове, вина, вероотстъпничество и отхвърляне на Бога от страна на света, продължихме да слушаме Сатаната и да следваме своя път, вместо пътя показан ни от Бога.

На 24 декември 1991 г., в навечерието на Рождество Христово, ни беше дадено следното послание от Христос, който беше много обиден:

Христос ни показва, че Го обиждаме, когато празнуваме Рождеството Му събрани семейно, без да си спомняме истинския повод: Неговото Рождество.

През Рождеството, всеки християнин бива призван да празнува с радост раждането на Христос, отивайки на Църква и празнувайки Святото Му Име. Мнозина, поради вероотстъпничеството си, празнуват и чествуват, напротива, елхата, разменяйки си подаръци, ядейки до отвращение и веселейки се лудо.

След тази дата, имаше доста още предупреждения, но тези, според мен, които говорят за цунами на 26 декември 2004 г. в Азия са следните. Първото е много рано, на 10 септември 1987.

Написах: "В този момент Иисус ми напомни съня, който бях видяла предишната нощ и който бях забравила. Беше видението, което бях видяла, но в съня ми се стори по-лошо. Спомням си онова червено нещо, което падаше върху нас като гигантска вълна. Опитах се да изтичам и да се скрия, осъзнавайки, че е невъзможно." Тогава Господ ми каза:"

Написах: "Но защо го правиш това, ако ни обичаш? Защо?"

"Какво можем да направим, за да го спрем?"

Вестите за цунами ни трогнаха всички и ни оставих безмълвни, но никой не може да каже, че Бог не ни изпрати предупреждения. Когато онези, които Той избра да предадат словото Му предадоха предупрежденията, мнозина казаха: “Не се нуждаем от тези предупреждения, имаме утехата на светите книги на Отците ни, както и Светото Писание. И никога не пропускаме да предоставяме жертви и молитви, какво повече, тогава, има да ни каже Христос от това, което ни е дал?”
И затвориха ушите си.

Беше ни дадено още едно предупреждение, на 18 февруари 1993:

Според учените, когато стана подморското земетресение, цялата земя се разклати, спря за части от секундата и оста й се размести. Островът Суматра, както и други острови се отместиха на доста метра от началната си позиция. Един от тях бе счетен за изчезнал, но беше открит на друго място.

На 7 февруари 2002, едно последно предупреждение идва отново от Бога. Ето един откъс:

Както пророчеството обяснява, това ще стане в първите сутринни часове. Господ ни предупреждава, че поради вероотстъпничеството си поставя в опасност вселената, не само земята, а цялата вселена, предизвиквайки природата да въстане срещу нас.

Но не е само това, Господ ни предупреждава, че ще дойде едно събитие много по-лошо, ако не променим сърцата си и не се завърнем при Бога. Господ казва:

На 18 февруари 1993 Бог ни предупреждава, казвайки:

Още един път ни се дава време да се покаем, преди да падне върху нас това пророчество. Въпреки че Бог казва: “Нищо не може да бъде отнето от това”, можем винаги да смалим обема на това поражение с молитва, покаяние и да променим живота си и да живеем свято. Призвани сме да живеем Истински в Бога Живот. Бог може да се смегчи, както направи в Ниневи.

Вдъхновенията на Истинския в Бога Живот не са пророчества, които предвестяват катастрофи. Бог, в тези времена на Милосърдие, ни ги дава, за да ни накара да се съвземем. Това е зов от върховната божествена Обич. Бог няма да ни позволява завинаги да обиждаме Святото Му Име. Това е причината, поради който идва, в милосърдието Си да ни даде много предупреждения.

Бог да ви благослови всички
в Христос
Васула