събота, 20 април 2019
Контакт |  Карта на сайта |  Търсете
Централна страница » » Пророчества
Васула коментира пророчествата

В тази статия, бих желала да отбележа пророчествата, които Бог ни даде [в посланията на Истинския в Бога Живот] за да ни напомни Своя зов за покаяние и обич, пророчества относно двете кули в САЩ и сега цунами в Азия, отнело живота на стотици хиляди души, невинни деца повечето от тях.

Сигурна съм, че всички се молите за оживелите и че участвувате в даренията посредством Църквите си. Страшно е да гледа човек болката и мъченията на хора от различни националности загубили своите хора от един миг в друг, особено, когато става въпрос за деца. От друга страна, стоим със страхопочитание пред станалите чудеса, както двадесет-дневното бебе изплувало върху малък дюшек, малкото момче от Швеция, което бе намерено живо, други случаи.

Може би, това явление да е накарало някои хора да проумеят, че пред Бог сме едно нищо: животът ни зависи от Бога, а не от нас. Не можем да направим нищо, без помощта на Бога.

За нещастие, когато се случва катастрофа в такъв размер, където се губят невинни животи, някои ще обвинят веднага Бога, a не греховното човечество. За мнозина ще е единственият път, когато ще си спомнят за Богa и ще говорят за Него с гняв, обиждайки Го още повече. В същия момент, болката и мъката карат хората да казват неща, които всъщност не мислят. Трябва да се молим за тези разкъсани сърца, Господ да ги утеши.

Когато веднъж ме попитаха: "Защо добрите хора и децата трябва да страдат и да умират?" попитах Господа. Той отговори, казвайки: "Ако умирате, то е поради вероотстъпничеството ви", имайки пред вид ще привличаме тези мъки върху нас. От нашата злост се самоунищожаваме, правейки дори природата да се обръща срещу нас. Майка Тереза, когато й беше зададен същия въпрос, отвърна, казвайки, че живота на добрите хора и на невинните деца бе отнет, защото бяха готова за влизането им в Царството на Бога. В Писанията, Христос го обяснява това (Лк 13, 1-5):

"В същото време, присъствуваха някои, които известиха на Иисус за галинеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им. И той в отговор им каза: Мислите ли, че тези галилеяни са били най-грешни измежду всички галилеяни, понеже са пострадали така? Казвам ви, не, но ако не се покаете, всички така ще загинете. Или, мислите ли, че онези осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги уби, бяха по-големи престъпници от всички хора, които живеят в Йерусалим? Казвам ви, не, но ако не се покаете, всички така ще загинете."

Когато Бог говори, както в посланията на Истинския в Бога Живот, то е, за да съветва народа си и да го привлече към Сърцето Си. Когато Бог говори, трябва да слушаме и да уважаваме това, което казва. Когато Бог говори, говори, за да ни поправи и да ни съветва. Говори, и ние трябва с внимание да слушаме, огъвайки неогъваемите си вратове, независимо дали ни харесва или не. Бог, като наш Отец, ще ни укори за бунта ни и за безразличието ни към Него, но никога няма да пропусне да ни насърчи, да ни вдигне и да ни даде надежда, за да съживи вярата ни. В същия миг, Бог идва при нас от безмерното Си Милосърдие, за да ни предупреди, че, ако не се завърнем при Него и не заживеем свято, ще срещнем трудности. Бог не желае да страдаме и затова, от безмерното Си Милосърдие, ще използува всякакво средство, за да се доближи до нас и да ни предупреди за това, че всички бедствия ги привличаме ние самите, а не Той.

“Всеки ден от живота ти, поколение, благодатта Ми бива разкривана и както светя над целия човешки род, за да го накарам да се помири с Мен и с ближния си, по същия начин ще засветят и те помежду си, ако само пожелаят да Ме изслушат.”


Когато слушам понякога хората как снижават божията Справедливост, изпитвам нуждата да се провикна “Ерес!” Бог е Бог на Обич, но и на Справедливост. Писанията казват, че строгостта на Бога е равносилна на милосърдието Му. Когато казват: "Не вярвам, че тези вдъхновения произхождат от Бога, защото са прекалено откровенчески", когато Бог ни предупреждава и ясно ни показва какво ще се случи, ако не се съобразим с това, ще запитам тези хора: “Можете ли без страх да се намерите пред Съдния ден?” Какво стана в Ниневи? Бог не предупреждаваше ли посредством Йона? Бог не желаеше да разруши цял един град, и изпрати Своя пророк, за да го предупреди. И те се вслушаха, постиха и градът не беше разрушен.

Един от многото примери в Писанията за начина, по който Бог реагира в периодите на бунт и вероотстъпничество, е в Йеремия 4, 23-28. Йеремия казва:

"Погледнах към земята и ето, тя беше пуста и празна, към небето – и нито една звезда. Погледнах към планините и ето, трепереха, и всички хълмове се тресяха. Погледнах и ето, нямаше човек, и всички небесни птици бяха избягали. Погледнах и ето, плодородната страна беше пуста, и всичките й градове бяха съсипани от страшния гняв на Господа. И всичко това, защото Господ беше казал: Цялата страна ще запустее, но пълно разрушение няма да причиня. Затова земята ще бъде в траур, и небето ще се помрачи."

Бог не е преставал да ни предупреждава да се завърнем при Него и да се помирим с Него и помежду си. Христос непрекъснато умолява църквата Си да се обедини. В продължение на двадесет години вече [в посланията на Истинския в Бога Живот], иска от своите пастири да се покаят и да се помирят, изтъквайки единството с обединяването на датите на Пасха. Целият свят се намира в упадък в неморалността си и във вероотстъпничаството си, нарушавайки не само закона на Бога, но и всичко Свято, обиждайки безспир Бога. Защо, тогава, се изненадваме, когато Благодатта на Светия Дух се увеличава в тези времена на мрак, за да ни помогне? Но, отново мракът преследва Светлината. Пречки, преследвания, обвинения, злословия, клевети, забрани и обиди бяха изречени през всичките тези година от мнозина, когато се опитвах да свидетелствувам и да предам на света божествениет слова, и по този начин направа мисията ми изключително трудна. Много от тези хора смятаха, че предоставят свято задължение към Бога...

Писанията казват: “В началото беше Словото и Словото беше с Бога и Беше Бог Словото.” (Йн 1, 1) “Словото беше истинската Светлина, и както идва в света осветява всеки човек. Той беше в света, и светът чрез него се създаде, но светът не го позна. При своите дойде, но неговите не го приеха.” (Йн 1, 9-11).

През всичките тези години, нашият Господ се опитваше да разбуди в нас истинско възприятие, отправяйки ни непрекъснато напомняния, повтаряйки онова, което беше казано в миналото от светите пророци и в законите Му. Призивите Му, както и тези на Богородицата, бяха призиви за покаяние, мир, обич, единство и към един живот на молитва. Нашият Господ дойде и продължава да идва по този начив в света, за да освети всички онези, които се заблудиха, но и до днес малцина разпознаха ведрото Му присъствие и още по-малко онези, които приеха призива Му. Не пропусна да дойде първи в Своето място, между Своите, но плътта (хората) в своето коравосърдечие и недоверчивост, отхвърли Обичта още веднъж. До днес, малцина са онези, които Го приеха изцяло в милостивия Му призив и се покаяха, позволявайки Му да царува в сърцата им.

Светът, днес, е приел позицията на отхърляне, както онази на Фараона, с упоритостта и неверието му, спрямо всичко Свято. За други, нашият Господ казва, че поведението им е по-лошо и от онова на Содома и Гомора. През всичките тези години, Господ умолява Църквата Си за мир, помирение и единство между пастирите. Отправя се към тях, към Своите. И въпреки това, до днес, единството не бива прието. Напротив, мнозина от пастирите Му пренебрегват самите Му слова дадени в тези вдъхновения, иронизирайки близостта на Обичта Му и гледайки като на враг на думата “единство”, поради своето коравосърдечие. Те са, които се намират на ръба на катастрофата, и въпреки това продължават своя ход и правят това, което им се харесва.

Когато Словото стана човек, светът не Го разпозна. Дори и когато дойде при Своите, те не го приеха... В нашите времена, Той направи себе си достъпен за всеки един човек, но мнозина пренебрегнаха пътищата Му и словата Му. Не съществува разлика между това, как беше светът тогава и как е днес, отхвърляне и неверие носят в сърцето си. Господът ни пита пастирите Си:

“Сериозно ви питам всички: какво направихте с Писанията? Писанията са огледало, което Ме отразява. Как е възможно, след като казвате, че познавате Писанията, да не разпознавате речта Ми? Как е възможно така лесно да оспорвате истината? Казвам ви, ако не Ме разпознавате сега в словата Ми, то е просто, защото не познавате и не разбирате Писанията, които са ключът на Светия Дух. Ако някои измежду вас казват: “Нямаме нужда от това пророческо откровение, не сме задължени да го слушаме или да го четем, тъй като са ни достатъчни Писанията и от тях можем да се научим на всичкото познание”, питам ви във вашето неверие: “Знаете ли защо не вярвате и знаете ли защо сте така безразлични и решени да затворите сърцето си? Знаете ли защо не търсите нищо повече? То е, защото нямате Светия Дух, който би могъл да ви въздигне от мрака в Светлината Си, осветявайки душата ви, за да види Сина заедно с Отеца да ви разкриват Себе Си. Светият Дух щеше да вдъхне във вас възкресително дихание, което да ви укрепи и да ви съживи в Мен. Може ли една душа, която е мъртва да проумее Писанията и да ги приложи, ако не е жива? Ако бяхте проумели Писанията, които са огледало отразяващо Моя Образ, нямаше да казвате: “Писанията са ми достатъчни.” Не, приятелю Мой, Писанията не са достатъчни, ако не притежаваш Светия Дух. Единствено със Светлината на Светия Дух може да бъде разбрано Откровението и всички онези неща, които в Писанията изглеждаха непроницаеми и запечатани тайни, ще станат достъпни и ясни, тъй като ключът на познанието ще бъде даден от Духа.”


По-късно, в друг един призив, Христос пита пастирите Си:

“Когато в дните ви говоря, а пастирите не се вслушват и не вярват, че Аз се намесвам, то е, както казват Писанията: “Пазачите на народа ми са слепи, всички търсят своя интерес…”


След това, съществуват и онези, които ще кажат на вестителите на божите слова:

“Ако си пратеница на Бога и ако тези слова, както казваш, идват от Бога, докажи своята смиреност, скривайки себе си и всички тези слова. Престани да изкарваш на показ себе си и тези слова пред целия свят”.


Но нашият Господ казва:

“На тези хора отговори, както следва: “Няма да съм като лошия слуга, който скри таланта си и след това беше наказан, тъй като нищо не беше свършил. Напротив, ще размножа таланта си и ще прославя Онзи, който ми го повери. Ще предам не само на това поколение това изумително чудо, но ангелите ще понесат божествените слова и ще продължат да ги разнасят като дъжд от семена изсипани от небето за всички бъдещи поколения, за да бъде обновено сътворението на Бога и разхубавена Църквата, за да се подсладят устата на децата Му и да се отворят и да Го възхвалят, за да се отворят очите им и да могат да изследват сърцата си. Цялата съм подпечатана с божественото Име на Господа и не се страхувам. Аз съм звучната Му книга, оповестяваща същите Истини, които нашият Господ ни беше дал. Следователно, нищо не е ново. Нямам нищо ново, което да е мое, братя мои, а всичко, каквото ми се дава произхожда от божественото Знание и от Устата на Троичния Бог.” Това трябва да им кажеш от Мое Име.”


Въпреки тези слова, ще продължат да преследват и възпрепятствуват божиите слова да станат достояние на сътворенията Му, слова, които могат да изведат много нации към покаяние, завръщане при Бога и вярата и да смегчат Бога, както стана в Ниневи.

Ето още едно предупреждение:

“Колкото до онези, които все още не са приели посещението Ми, очакват ги много мъки, Денят на Господа ще дойде и при тях и какъв ден ще бъде! С готовност ще покажа Милосърдието Си, стига да се покаете… Ще покажа Милосърдието Си и ще ви събера всички от всички краища под небесата. Но преди това Аз, Авторът на тази Химн на Обич, ви казвам, ако светът в своята злост не се обърне към Мен, покайвайки се, отвръщайки на злото с обич, това, което може да се случи на всички вас надминава всяко пречистване извършено в историята! (...) Не съществува горещо покаяние, нито истинско съкрушение… Нациите се намират в смут и делата им са съответни с мярката на безбожието им… Цялата земя ще страда, освен ако чуя истински вик на покаяние. Ах, а колкото до онези, които са се изправили на трибуните и говорят за мир и как и по какъв начин може да бъде установен между тях, докато самите те нарушават заповедите Ми и воюват срещу Мен, как могат да очакват с разума си, че ще донесат мир?”


На 11 септември 1991 г., точно десет години преди страшната катастрофа на двете кули в САЩ, нашият Господ, гледайки земята с недоволство, ни предупреди със следните слова:

“И Аз, от Своя страна, Очите Ми наблюдават днешния свят, търсейки нация след нация, изследват душите една след друга за малко топлина, малко великодушие и малко обич, но малцина, съвсем малцина се радват на Моето благоволение. Съвсем малцина се стараят да живеят свят живот. А дните минават и часовете сега са вече преброени преди голямата отплата." Внезапно Иисус промени тон и след като изчака няколко секунди, с много сериозен тон, който ме порази, каза: "Земята ще се разтрепери и ще се разтърси. И цялото зло построено в Кули ще се сгромоляса в куп развалини и ще бъде заровено в прахта на греха! Отгоре, Небесата ще се разтърсят и основите на земята ще се разклатят! Молете се Ръката на Отеца да не се стовари през зимата. Островите, моретата и континентите ще бъдат посетени от Мен ненадейно с гръм и Пламък. Чуйте внимателно последните Ми предупредителни думи, чуйте сега, докато е още време. Четете Посланията Ни и престанете да пренебрегвате и да оглушавате, когато Небето говори. (...) Скоро, много скоро вече, Небесата ще се отворят и ще ви покажа Съдията."


На 11 септември 2001 г. светът беше белязан със срутването на двете кули, отнело живота на толкова много хора, мнозина измежду тях невинни. Страшни и откровенчески сцени бяха видени от света и въпреки този ужас паднал върху нас, вместо да се обърне към Бога и да се покае, светът стана по-лош и от преди, и се подготви за война. Вместо да осъзнаем, че това стана поради нашите грешки, грехове, вина, вероотстъпничество и отхвърляне на Бога от страна на света, продължихме да слушаме Сатаната и да следваме своя път, вместо пътя показан ни от Бога.

На 24 декември 1991 г., в навечерието на Рождество Христово, ни беше дадено следното послание от Христос, който беше много обиден:

“Идвам днес да предоставя Мира Си на цялото човечество, но малцина слушат. Днес идвам с условия на мир и Послание на Обич, но мирът, който поднасям бива хулен от земята, а Обичта, която давам бива осмивана и подигравана в това Навечерие на Рождеството Ми. Човечеството празнува тези дни, без Святото Ми Име. Святото Ми Име беше премахнато и гледат на деня на Рождеството Ми като на големи почивни дни, боготворейки идоли. Сатаната е влязъл в сърцата на децата Ми, намирайки ги слаби и заспали. Бях предупредил света.”


Христос ни показва, че Го обиждаме, когато празнуваме Рождеството Му събрани семейно, без да си спомняме истинския повод: Неговото Рождество.

През Рождеството, всеки християнин бива призван да празнува с радост раждането на Христос, отивайки на Църква и празнувайки Святото Му Име. Мнозина, поради вероотстъпничеството си, празнуват и чествуват, напротива, елхата, разменяйки си подаръци, ядейки до отвращение и веселейки се лудо.

След тази дата, имаше доста още предупреждения, но тези, според мен, които говорят за цунами на 26 декември 2004 г. в Азия са следните. Първото е много рано, на 10 септември 1987.

Написах: "В този момент Иисус ми напомни съня, който бях видяла предишната нощ и който бях забравила. Беше видението, което бях видяла, но в съня ми се стори по-лошо. Спомням си онова червено нещо, което падаше върху нас като гигантска вълна. Опитах се да изтичам и да се скрия, осъзнавайки, че е невъзможно." Тогава Господ ми каза:"

Чуй, накарах те да видиш видението в съня ти, за да почувствуваш събитието, не, не съществува изход!


Написах: "Но защо го правиш това, ако ни обичаш? Защо?"

Познат съм като Бог на Обичта, но и като Бог на Справедливостта.


"Какво можем да направим, за да го спрем?"

Огромни поправки се изискват днес от всички вас, обединете се и бъдете един, обичайте се един другиго, вярвайте в Мен, вярвайте в Небесните Ми Дела, защото съм винаги между вас.”


Вестите за цунами ни трогнаха всички и ни оставих безмълвни, но никой не може да каже, че Бог не ни изпрати предупреждения. Когато онези, които Той избра да предадат словото Му предадоха предупрежденията, мнозина казаха: “Не се нуждаем от тези предупреждения, имаме утехата на светите книги на Отците ни, както и Светото Писание. И никога не пропускаме да предоставяме жертви и молитви, какво повече, тогава, има да ни каже Христос от това, което ни е дал?”
И затвориха ушите си.

Беше ни дадено още едно предупреждение, на 18 февруари 1993:

“Вижте, дните наближават, когато ще дойда с Гръм и Огън, но за голямо Мое разочарование намирам мнозина от вас да са в неведение и дълбоко заспали! Изпращам ти, сътворение, вестител след вестител, за да пронижа глухотата ти, но се уморих вече от твоята съпротива и твоята апатия. Уморен съм повече отвсякога от студенината ти. Уморен съм от дързостта и от непреклонността ти и сега преливаш Чашата на Изумлението. Отровени от собствения си глас, вие се противопоставихте на Гласа Ми, но няма винаги да бъде така. Скоро ще паднете, тъй като поради измамните нелепости на своя глас, вие се противопоставихте на Моя Глас, естествено, Църквата Ми се намира в развалини заради разделението ви. (...) Земята ще се разтърси и като падаща звезда ще се разклати, изтръгвайки от мястото им планини и острови. Цели нации ще бъдат заличени. Небето ще изчезне, както се навива пергамент, така, както го видя във видението си, дъще. Голяма агония ще сполети всички жители и горко на невярващите! Чуй Ме: и ако хората ти казват днес: “Ах, но Живият ще се смили над нас, пророчествата ти не произхождат от Бога, а от ума ти!” кажи им: въпреки че се говори за вас, че сте живи, вие сте мъртви. Вашето неверие ви осъжда, тъй като отказахте да повярвате във времето на Милосърдието Ми и забранихте на Гласа Ми да се разчуе посредством Моите вестители, за да предупреди и да спаси създанията Ми.”


Според учените, когато стана подморското земетресение, цялата земя се разклати, спря за части от секундата и оста й се размести. Островът Суматра, както и други острови се отместиха на доста метра от началната си позиция. Един от тях бе счетен за изчезнал, но беше открит на друго място.

На 7 февруари 2002, едно последно предупреждение идва отново от Бога. Ето един откъс:

“Великото Ми Царуване е пред самите ви врати, но вие готови ли сте да Ме приемете? С щедрост и царско великодушие приготвих пиршество с духовна храна, за да съживя духа ви. Когато се намирах там, очаквайки ви да ви нахраня с Ръката Си и да ви спася от смъртта, вие отказахте да пристъпите напред. Затова, вземайки пред вид нежеланието ви за искрена метания и каква враждебност, напротив, показахте спрямо предупрежденията Ми, неотдавнашните сцени на стенания са нищо в сравнение с мъчителните утрини, които ви очакват, мъчителни утрини, които ще бъдат предизвикани от собствената ви ръка. Нацията ви управлява в пълна противоположност на целия Ми Закон на Обич, който се различава от вашата жестока система от закони, закони извършващи най-омразните престъпления, в степен да поставят в опасност не само земята, но и стабилността на цялата вселена. (...) Днес гледам с тъга отвисоко как кроежите ви ще се обърнат срещу вас самите. Светът вече вкусва плодовете на своя преход, предизвиквайки природата да въстава конвулсивно, сипейки върху вас природни катастрофи, задушавайки се от вашите сплетни. През всичките тези години ви правя знаци, но малцина са онези, които им обърнаха внимание. Това пречистване висящо сега като бич върху теб, поколение, ще привлече мнозина към Мен и онези, които с пренебрежение отхвърлиха предупрежденията Ми, ще се завърнат при Мен в своето отчаяние.”


Както пророчеството обяснява, това ще стане в първите сутринни часове. Господ ни предупреждава, че поради вероотстъпничеството си поставя в опасност вселената, не само земята, а цялата вселена, предизвиквайки природата да въстане срещу нас.

Но не е само това, Господ ни предупреждава, че ще дойде едно събитие много по-лошо, ако не променим сърцата си и не се завърнем при Бога. Господ казва:

“Виждаш ли, дъще, скоро ще разкрия и Справедливостта Си. Планът Ми има своето определено време. Милосърдните Ми призиви имат и те своето определено време. Когато приключи това време на Милосърдие, ще покажа на всички, добри и лоши, че и строгостта Ми е толкова голяма, колкото и Милосърдието Ми, че и гневът Ми е толкова мощен, колкото и прошката Ми. Всичко предречено от Мен сега бързо ще се изпълни. Нищо няма да бъде пропуснато.”

На 18 февруари 1993 Бог ни предупреждава, казвайки:

“Шестият печат е готов да бъде разчупен и всички ще бъдете обгърнати от мрак и няма да съществува никакво осветление, тъй като димът идващ от Бездната ще бъде като дим от огромна пещ, така че слънцето и небето ще бъдат затъмнени. И с Чашата Си на Справедливостта ще ви накарам да заприличате на змии, на усойници, ще ви накарам да се влечете по корем и да ядете прах в тези дни на мрак. Ще ви стъпча на земята, за да ви напомня, че не сте по-добри от усойниците… Ще изнемогвате и ще се задушавате в греховете си. В гнева Си ще ви стъпча, ще ви сразя в яростта Си! (...) Когато дойде Часът на Мрака, ще ви покажа вътрешността ви. Ще преобърна изцяло душата ви и щом видите душата си черна като въглища, не само ще почувствувате мъка, както никога досега, но в ужасна болка ще ударите гръдта си, казвайки, че чернотата ви е далеч по-голяма от мрака, който ви обгръща… (...) Ще направя човешкия живот по-рядък, отколкото е бил досега. Тогава, когато гневът Ми се уталожи, ще поставя Престола Си във всеки един от вас и заедно, с един глас и с едно сърце и с един език, ще Ме възхвалите, Мен, Агнеца.”


Още един път ни се дава време да се покаем, преди да падне върху нас това пророчество. Въпреки че Бог казва: “Нищо не може да бъде отнето от това”, можем винаги да смалим обема на това поражение с молитва, покаяние и да променим живота си и да живеем свято. Призвани сме да живеем Истински в Бога Живот. Бог може да се смегчи, както направи в Ниневи.

Вдъхновенията на Истинския в Бога Живот не са пророчества, които предвестяват катастрофи. Бог, в тези времена на Милосърдие, ни ги дава, за да ни накара да се съвземем. Това е зов от върховната божествена Обич. Бог няма да ни позволява завинаги да обиждаме Святото Му Име. Това е причината, поради който идва, в милосърдието Си да ни даде много предупреждения.

Бог да ви благослови всички
в Христос
Васула

Статии върху същата тема :