Откъс от поредица разговори, проведени между Васула и Жак Неренк.

Въпрос на Жак Неренк (Ж.Н.) : Когато пишете под диктовка, или когато бивате просветлявана, освен контакта с ангела Даниил, винаги ли различавате кога е Отецът и кога е Синът?

Отговор на Васула (В.) : От самото начало, съзнавах напълно трите лица на Светата Троица и се обръщам и се отнасям към всяко едно от тях като към отделни три лица. Първоначално, ангелът ми пазител ме отведе при Отеца, който ми поиска да го наричам Жених, Приятел, Брат и Свят Другар. Дори, когато го наричам Отец, както ми го позволява, нямам ни най-малкото съмнение, че е Синът, второто лице на Светата Троица. След това, Отецът и Синът ми разкриха Светия Дух, когото считам за Пазач на душата ни, наш Светилник, наше Пиршество, наш Празник, Бисерът. Светият Дух е обич, която възобновява, съживява и превръща душите ни в колони палещ огън, за да се посветим на Бога. В Истинския в Бога Живот говоря на едното Лице, след това на другото, или от едното Лице се обръщам към Светата Троица. Тя ми казва, каквото желае да ми каже, след това може да последва Синът, и нататък Отецът.

Ж.Н. : Никога ли не се лъжете?

В. : Естествено не. Диалогът започва с: “Peace be with you.” (Мир на теб.) От този миг зная дали е Отецът или Христос. Не съществува вероятност за грешка. Досега не е съществувало объркване, въпреки че ме обвиняват, че бъркам лицата на Светата Троица. Не е възможно да ги объркам, защото зная кой говори. Зная например, че ми говори Отецът и след това говори Синът, но не бях написала в началото, че е Отецът и че преминавайки нататък Синът е, който ми говори. Теологът, който ще прочете това, нормално ще си помисли, че ги бъркам.

Ж.Н. : Но за вас е напълно ясно?

В. : Да, напълно. Бих искала да споделя с вас едно видение, което имах, за един миг само, със Троицата. Този ден гледах Иисус застанал прав, докато ми диктуваше посланието. Внезапно, без никакво предупреждение, видях други две лица, излизащи от него, едното отдясно и другото отляво. И тримата бяха съвсем същи. След това, много бързо, по същия начин, по който бяха излезли, бяха абсорбирани от Иисус, който стана отново един.

Ж.Н. : Посланията различни ли са? Или тонът, различен ли е?

В. : Да. Дори и тонът е различен. Бог, позволявайки ми да разговарям със Светата Троица, се опитва да ни предаде един действителен образ на трите Божи Лица, образ, който в нашия век започваме да губим. Тоест, че Светата Троица не е неясно понятие, а много жива действителност на три Лица.

Ж.Н. : Можете ли да опишете разликата в тона между двете първи лица на Троицата?

В. : Да, и както ви обясних преди, когато е Създателят, Отецът, който говори, тонът му е много бащински. Говори като баща, държи се като баща и гневът му прилича на гнева на баща, който се опитва да поучи децата си. Когато е Христос, е различно. Говори Христос. Чувствувам, че е Христос.