сряда, 20 март 2019
Контакт |  Карта на сайта |  Търсете
Централна страница » Васула » Коя е Васула?
Различаване, от отец Рене Лорантен

Какво е мнението ми за Васула?

Всеки е свободен да прецени, защото, ако Веруюто и Евангелието се налагат на всички, личните откровения принадлежат на свободното служение на вярата. Ако някои измежду вас не са привлечени от посланията на Васула, нищо не ги задължава да ги прочетат. Ако това е нещо чуждо за вас, оставете го, но го уважете. Ако в това намирате "истинския в Бога живот", възползувайте се.

Очаквате като заключение моето различаване. Не го приемайте като "поръчителство". Нямам за това никаква власт, никаква мисия; искам само да споделя факти и данни, които осветяват този забележителен случай: красива илюстрация на Божието Милосърдие.

Потвърждение за автентичността

С Васула се запознах след съвпадения на обстоятелства и събития, където последователни знамения идваха да потвърдят автентичността, въпреки известни отрицателни въпроси или изяви, които се осветиха в процеса на разглеждане. Тези етапи бяха следните
:

  1. През пролетта на 1989 г., читатели на Васула ми писаха, обадиха ми се по телефона: тези послания ни завърнаха при Бога. Идват отдалече. Това е добро знамение, защото дървото се съди по неговите плодове. И това непрекъснато се потвърждаваше.
  2. Патрик де Лобие, професор по социология в Женевския Университет доведе Васула при мен, в Еври, на 28 август 1989. Разпитах я методично. По това време, френският й език беше още слаб. Отговаряше, търсейки думите, но ясно, спонтанно и без отклонения. Някои въпроси бяха клопки, не, че се опитвах да й поставя клопка, а защото при тези духовни теми този, който не е сто процента в Господа бързо се дисквалифицира. Отговорите имаха отлично попадение. Бяха многозначителни.

    Васула не поставя срещите си с Христос над Евхаристийното причастие, въпреки че е по-малко осезаемо. Не се страхува от смъртта, напротив, би я желала, за да срещне Христос, и т.н.

  3. По повод провеждането на една конференция в Швейцария, пребивавах в дома й. Питах се какъв е семейният й живот при тези невероятни условия, неустойчиви, с ежемесечните й пътувания и умората вследствие на това. Освен това семейното равновесие е много важно при оценката на една ясновидка. Уведомих се. Семейните отношения са превъзходни: съпруг и деца. Вече го знаех, но виждам на живо тази дискретна хармония. Тя пазарува за немощната си майка, наред със своето пазаруване. Бях особено уведомен (от писанията й, както и от живота й) за доброто единение и отличната хармония между трансцендентната й обич към Христос и човешката обич. Хармонията между духовната венчавка и плътската венчавка не винаги е очевидна при ясновидците. Някои изпитват неуместност и ми го повериха. Васула получи, по този въпрос, подпомагащо равновесие, особено ценна благодат. Никога не съм срещал по-съвършено човешко равновесие, психологическо и духовно.
  4. Тя се моли шест часа на ден у дома си, но спазвайки задълженията си на домакиня. Моли се на колене, от уважение, от боготворение. Това ме успокои, тъй като се тревожех поради голямата й задушевност с Христос.
  5. При срещите й за изказвания, където имах възможността да я придружа 4 пъти в продължение на 5 години, тя няма никаква грижа за себе си; само за Христос. Тя, която е била манекен и с умение да се отличава с тоалетите си, се облича просто и с вкус и не привлича особено вниманието върху себе си. Нито постановка, нито търсене на ефектност, нито красноречие от всякакъв вид, както би било нормално, за да прокара дадено послание. Малцина проповедници стигат до такова непокритие. Тя достига прозрачността.
  6. Васула среща много противници и клеветници. Исках да чуя техните възражения, доколкото това е възможно, при непосредствен и приятелски контакт с тях. Бях изненадан от безсилието на техните възражения, понякога жестоки. Прецених несъответствието им, освен някои двусмислия, каквито винаги съществуват в пророческите текстове, дори библейските.
  7. Васула, която е чувствителна, страда очевидно при тези атаки, често сурови, клеветнически, обидни за нея и за близките й. Но няма нито злоба, нито ги взема присърце. Страда повече за Христос, чието послание се омаловажава по този начин, отколкото за себе си. Дори ми каза един ден, с чувството си за хумор:

    - При тези атаки, които се увеличават, лично страдам все по-малко и по-малко. Но трябва да страдам за Него (да съм в общение с Неговото Страдание). Така че какво би могъл да намери?

    Малко по-късно, болезнените стигмати се върнаха, този път видими.

(Откъс от : Рене Лорантен, Коя е Васула? изд. F.X. de Guibert)

Статии върху същата тема :