сряда, 20 март 2019
Контакт |  Карта на сайта |  Търсете
Централна страница » » Пророчества
Вулканът Eyjafjallajokull в Исландия, метеоритът в С.А.Щ.. Тълкуването им от Васула

В ехото на изригването на вулкана Eyjafjallajokull в Исландия, Васула написа това писмо относно настойчивите предупреждения на Бога, и призива Му за покаяние, помирение и единство.

Един от многото примери в Писанията за начина, по който Бог реагира в периоди на бунт и вероотстъпничество, е от Йеремия 4, 23-28. Йеремия казва:

"Погледнах към земята, безформена и пуста. Погледнах към небето, нито една звезда. Погледнах планините: треперят, и всички хълмове се тресат. Търся хора, но не намирам нито един, и птици, но всички бяха избягали. Погледнах плодородната земя, беше станала пустиня. Всички градове са развалини от страшния гняв на Господа. И всичко това, защото Господ беше казал: “Цялата страна ще опустее, но пълна катастрофа няма да предизвикам. Затова ще бъде в траур страната, ще се помрачи небето."

Бог не е преставал да ни предупреждава да се завърнем при Него и да се помирим с Него и помежду си. Христос непрекъснато моли църквата Си да се помири и да се обедини. Повече от 25 години насам иска от пастирите да се покаят и да се помирят, извеждайки напред единството с обединяването на датата на Великден. Целият свят се намира в упадък в своята неморалност и вероотстъпничество, нарушавайки не само закона на Бога, но и всичко Свято, обиждайки безспир Бога. Защо тогава се учудва човек, когато Благодатта на Светия Дух се увеличава в тези мрачни времена, за да ни помогне? Но ето, че мракът преследва още веднъж Светлината. Пречки, гонения, обвинения, ругатни, злословия, забрани и клевети бяха изречени през всички тези години от мнозина, докато се опитвах да дам свидетелство и да предам на света божието Слово, правейки тази мисия изключително трудна. Но, мнозина от тези хора смятаха, че вършат свят дълг спрямо Бога...

Писанията казват, че: "В началото беше Словото и Словото беше с Бога, и беше Бог Словото" (Йн 1, 1) "Словото беше истинската Светлина, която, идвайки в света осветява всеки човек. Той беше в света, и светът посредством него беше създаден, но светът не го разпозна. Дойде на своето място, и неговите не го приеха."(Йн 1, 9-11)

През всички тези години, Бог се опитваше да разбуди у нас истинско проумяване, изпращайки ни непрекъснато напомняния, повтаряйки всичко, каквото беше казано в миналото от светите пророци и от законите Му. Призивите Му, както и тези на Светата ни Майка, зовяха за покаяние, обич, единство и живот с молитва. Нашият Господ дойде и продължава да идва в света по този начин, за да освети всички онези, които се отдалечиха, но до днес малцина разпознаха пълното Му с благодат присъствие и още по-малко са онези, които приеха призива Му. Не пропусна да дойде първо на своето място, всред Своите, но хората със своето коравосърдечие и недоверчивост отхвърлиха още веднъж Обичта. До днес, малцина приеха цялостно милосърдния Му зов за покаяние и така, не само подцениха Милосърдието Му, но и го отхвърлиха, без да Му позволят да стане Господът на сърцето им.

Светът, днес, е заел позиция на отхвърляне, както онази на Фараона, с настойчивостта и недоверчивостта си спрямо онова, което е Свято. За други пък, Господ ни казва, че поведението им е по-лошо от това на Содома и Гомора.

На 11 септември 1991, точно десет години преди страшната катастрофа с двете кули в САЩ, нашият Господ, гледайки земята с неодобрение, ни беше предупредил с тези слова:

"И Аз, от Своя страна, Очите Ми наблюдават днешния свят, търсейки нация след нация, изследват душите една след друга за малко топлина, малко великодушие и малко обич, но малцина, съвсем малцина се радват на Моето благоволение. Съвсем малцина се стараят да живеят свят живот. А дните минават и часовете сега са вече преброени преди голямата отплата." (...) Внезапно Иисус промени тон и след като изчака няколко секунди, с много сериозен тон, който ме порази, каза: “Земята ще се разтрепери и ще се разтърси. И цялото зло построено в Кули (както Вавилонската Кула) ще се сгромоляса в куп развалини и ще бъде заровено в прахта на греха! Отгоре, Небесата ще се разтърсят и основите на земята ще се разклатят! Молете се Ръката на Отеца да не се стовари през зимата. Островите, моретата и континентите ще бъдат посетени от Мен ненадейно с гръм и Пламък. Чуйте внимателно последните Ми предупредителни думи, чуйте сега, докато е още време. Четете Посланията Ни и престанете да пренебрегвате и да оглушавате, когато Небето говори (...) Скоро, много скоро вече, Небесата ще се отворят и ще ви покажа Съдията." (11 септември 1991)

На 11 септември 2001 г., светът беше белязан от срутването на двете кули, факт, който отне живота на толкова много хора, мнозина невинни измежду тях. Страшни и откровенчески сцени видя светът и въпреки целия този ужас паднал върху нас, вместо да се обърне истински към Бога и да се покае, светът стана по-лош отпреди и се подготви за война. Вместо да осъзнаем, че това стана заради нашите грешки, грехове, вина, вероотстъпничество и отхвърляне на Бога от страна на света, продължихме да се вслушваме в Сатаната и да следваме неговия път, вместо пътя, който ни показваше Бога.

Преди това, Христос ни предупреди много пъти за цунами. Първият път беше много в началото, на 10 септември 1987:

Бях записала в тетрадката си: “В този момент Иисус ми напомни съня, който бях видяла предишната нощ и който бях забравила. Беше видението, което имах наскоро, на 1 септември, но в съня ми беше по-зле. (...) Господ каза тогава:

"Чуй, накарах те да видиш видението в съня ти, за да почувствуваш събитието, не, не съществува изход!"

Записах: “Спомням си онова червено нещо, което падаше върху нас като гигантска вълна. Опитах се да изтичам и да се скрия, осъзнавайки, че е невъзможно”. И тогава попитах нашия Господ: “Но защо го правиш това, ако ни обичаш? Защо?” Той отговори:

“Познат съм като Бог на Обичта, но и като Бог на Справедливостта.” Попитах:“Какво можем да направим, за да го спрем?” Бог отговори: “Огромни поправки се изискват днес от всички вас, обединете се и бъдете един, обичайте се един другиго, вярвайте в Мен, вярвайте в Небесните Ми Дела, защото съм винаги между вас.”

Известието за цунами ни потресе всички и ни остави безмълвни, но никой не може да каже, че Бог не ни беше изпратил предупреждения. Когато онези, които Той избра, за да предадат словото Му дадоха предупрежденията, мнозина казваха: “Не са ни необходими тези предупреждения, имаме утехата от светите книги на нашите Отци и Светото Писание. И никога не пропускаме да предоставим жертви и молитви, какво повече, тогава, има да ни каже Христос от това, което ни е дал?” И затвориха ушите си.

На 24 декември 1991, в навечерието на Рождество Христово, ни беше дадено следното послание от Христос, който беше много обиден:

“Идвам днес да предоставя Мира Си на цялото човечество, но малцина слушат. Днес идвам с условия на мир и Послание на Обич, но мирът, който поднасям бива хулен от земята, а Обичта, която давам бива осмивана и подигравана в това Навечерие на Рождеството Ми. Човечеството празнува тези дни, без Святото Ми Име. Святото Ми Име беше премахнато и гледат на деня на Рождеството Ми като на големи почивни дни, боготворейки идоли. Сатаната е влязъл в сърцата на децата Ми, намирайки ги слаби и заспали. Бях предупредил света...” (24 декември 1991)

Христос ни показва, че Го обиждаме, когато празнуваме Рождеството събрани семейно, без да си спомняме за действителния повод: Рождеството Му.

По време на Рождеството, всеки християнин е призован да отпразнува с радост раждането на Христос, ходейки на Църква и празнувайки Светото Му Име. Мнозина, поради вероотстъпничеството си, празнуват и почитат, напротив, коледната елха, разменяйки подаръци, ядейки до отвращение и веселейки се лудо.

След тази дата, имаше доста предупреждения.

Беше ни дадено още едно предупреждение на 18 февруари 1993:

“Вижте, дните наближават, когато ще дойда с Гръм и Огън, но за голямо Мое разочарование намирам мнозина от вас да са в неведение и дълбоко заспали! Изпращам ти, сътворение, вестител след вестител, за да пронижа глухотата ти, но се уморих вече от твоята съпротива и твоята апатия. Уморен съм повече отвсякога от студенината ти. Уморен съм от дързостта и от непреклонността ти и сега преливаш Чашата на Изумлението. Отровени от собствения си глас, вие се противопоставихте на Гласа Ми, но няма винаги да бъде така. Скоро ще паднете, тъй като поради измамните нелепости на своя глас, вие се противопоставихте на Моя Глас, естествено, Църквата Ми се намира в развалини заради разделението ви. (...) Земята ще се разтърси и като падаща звезда ще се разклати, изтръгвайки от мястото им планини и острови. Цели нации ще бъдат заличени. Небето ще изчезне, както се навива пергамент, така, както го видя във видението си, дъще. Голяма агония ще сполети всички жители и горко на невярващите! Чуй Ме: и ако хората ти казват днес: “Ах, но Живият ще се смили над нас, пророчествата ти не произхождат от Бога, а от ума ти!” кажи им: въпреки че се говори за вас, че сте живи, вие сте мъртви. Вашето неверие ви осъжда, тъй като отказахте да повярвате във времето на Милосърдието Ми и забранихте на Гласа Ми да се разчуе посредством Моите вестители, за да предупреди и да спаси създанията Ми...” (18 февруари 1993)

Според учените, когато се произведе подводното земетресение, цялата земя се разклати, спря за части от секундата и оста й се измести. Островът Суматра, както и други острови се изместиха доста метра от началното си място. Един от тях беше счетен, че е изчезнал изцяло, но беше открит на друго място.

На 7 февруари 2002, едно последно предупреждение дойде отново от Бога:

“Великото Ми Царуване е пред самите ви врати, но вие готови ли сте да Ме приемете?
С щедрост и царско великодушие приготвих пиршество с духовна храна, за да съживя духа ви. Когато се намирах там, очаквайки ви да ви нахраня с Ръката Си и да ви спася от смъртта, вие отказахте да пристъпите напред. Затова, вземайки пред вид нежеланието ви за искрена метания и каква враждебност, напротив, показахте спрямо предупрежденията Ми, неотдавнашните сцени на стенани
(на 11 септември 2001) са нищо в сравнение с мъчителните утрини, които ви очакват, мъчителни утрини, които ще бъдат предизвикани от собствената ви ръка. (...) вашата жестока система от закони, закони извършващи най-омразните престъпления, в степен да поставят в опасност не само земята, но и стабилността на цялата вселена. (...) Днес гледам с тъга отвисоко как кроежите ви ще се обърнат срещу вас самите. Светът вече вкусва плодовете на своя преход, предизвиквайки природата да въстава конвулсивно, сипейки върху вас природни катастрофи, задушавайки се от вашите сплетни...”

Господ ни предупреждава, че поради вероотстъпничеството ни поставяме в опасност вселената – не само земята, а цялата вселена, предизвиквайки природата да въстане срещу нас.

Но, освен това, Господ ни предупреждава, че ще се случат по-лоши неща, ако не се извърши обрат в нас и не се завърнем при Бога:

“Виждаш ли, дъще, скоро ще разкрия и Справедливостта Си. Планът Ми има своето определено време. Милосърдните Ми призиви имат и те своето определено време. Когато приключи това време на Милосърдие, ще покажа на всички, добри и лоши, че и строгостта Ми е толкова голяма, колкото и Милосърдието Ми, че и гневът Ми е толкова мощен, колкото и прошката Ми. Всичко предречено от Мен сега бързо ще се изпълни. Нищо няма да бъде пропуснато.” (19 февруари 1993)

На 7 януари 2008, Богородицата ме събуди в 3.10 часа сутринта и ми даде да разбера, че Христос в този миг бива нападан. Богородицата каза, че се намираме много близо до оповестени събития, пред които човечеството ще бъде изправено и които се намират пред вратите ни. Събития, които биват привлечени от злината на света, егоизма, липсата на обич, събития, които са последствие на отхвърлянето на Божието Слово, на враждата, на лицемерието и на безбожието.

Богородицата каза, че земята е в опасност и ще понесе огън. Гневът на Бога не може вече да бъде въздържан и ще падне върху тях, защото човекът отрича да се откаже от греха. Че Милосърдието на Бога пожела през всичките тези години да привлече, колкото е възможно повече хора при Него, протягайки Ръката Си, за да ги спаси, но, че едва малцина разбраха и се вслушаха. Че Времето Му на Милосърдие няма повече да трае и че настъпва времето, когато всеки един ще бъде поставен на изпитание и че земята ще повърне от вътрешността си потоци огън и хората на света, които нямаха Бога в сърцето си, ще проумеят своята незначителност и нищета. Бог е постоянен и верен в Словото Си. Времето дойде, когато домът на Бога ще бъде поставен на изпитание и онези, които отрекоха Милосърдието Му ще изпитат Божия Огън. (Тук запитах какво ще стане с хората на Църквата, които ни преследват и които се слепи за Делата на Милосърдието.) Богородицата каза, че те също ще понесат, каквото заслужават.

Богородицата продължи, говорейки за жертви. Поиска ми да напомня на всички, че Бог, нашият Създател, иска от нас да се решим повече за Него и че, това, че се е завърнал някой при Него не е достатъчно без жертви и редовни молитви. Че, когато човек се е завърнал при Бога и е намерил Бога посредством Истинския в Бога Живот, трябва да предостави повече жертви като действие на приношение. Че съществуват многобройни начини да покаже на Бога своята обич и великодушие. Че никой не може да каже “ние сме хора на Истинския в Бога Живот”, без да предостави жертвена обич. Че онези, които истински обичат Бога са благословени и не трябва да се страхуват в тези дни. Светата ни Майка каза, че онези, които постоянствуват в изпитанията са благословени. Че е доволна от всички свещеници (членове на клира), които поделят и разпространяват тези Дела на Бога (онези, които следват Истинския в Бога Живот и които са отворени за Духа), и че трябва да останат доверчиви, защото са получили особени благодати от Духа на Бога и че посредством Духа те са станали по-силни в Господа и в неговия План за спасение. Че Христос им дава мира Си.

Който служи и предоставя себе си като жертва, съдът, който ще дойде с огън няма да бъде за него толкова строг, защото в духа си ще се наслади на Божия зов, който го беше възвърнал към живот.

Богородицата каза, че мнозина напуснаха, но и мнозина ще бъдат вдигнати. Мнозина не успяха да запазят в безопасност Божието Слово в сърцето си и престъпиха словото, което им беше дадено не само в посланията на Истинския в Бога Живот, но също така и в Писанието.

На 28 ноември 2009, Господ ме повика и ми даде една молитва да я раздам, желаейки от нас да я казваме и да искаме милосърдието Му.

“Да се обръщат към Мен по следния начин:
Грижовни Отецо, не разпускай гнева Си върху това поколение, за да не погинат съвсем. Не хвърляй нещастие и мъка върху стадото Си, защото ще пресъхнат водите и природата ще повехне. Всичко ще отстъпи пред гнева Ти, без да оставят нищо след зад себе си. Горещият ти дъх ще подпали земята и ще я направи пуста!

На хоризонта ще бъде видяна звезда. Нощата ще изчезне и пепел ще падне като сняг през зимата, покривайки народа Ти като призраци.

Смили се над нас, Боже, и не ни съди сурово. Спомни си сърцата, които се радват в Теб и Ти в тях! Спомни си вярващите в Теб и нека да не падне със сила Ръката Ти върху нас, а напротив, в Милостта Ти, вдигни ни и постави повелите Си във всяко сърце. Амин.”

На 14 април 2010 г. в Исландия изригна вулканът Eyjafjallajokull, предизвиквайки, както всички чухме, облак от пепел. Районът около вулкана беше опразнен. Някои се опитаха да заснемат отблизо и нищо не се виждаше поради облаците от пепел в атмосферата. Всичко беше сиво и покрито от пепел. Финансовите резултати за авиационните компании бяха трагични вследствие на многото анулирания и милиони долари се губеха всекидневно. Плодове, риби и други продукти гниеха в складовете. Пътници в неведение очакваха в летищата.

Този конкретен вулкан, когато преди много години беше изригнал не спря да бълва пепел в продължение на година и половина. В часа, в който пиша тази статия, все още очакваме да видим кога ще спре.

Въпреки това, ще се случат още по-лоши неща на земята, ако хората, като Фараона, не обърнат внимание на знаменията на времената и тогава ще бъде късно.

На 14 април 2010 една светла “звезда” се беше появила на хоризонта в централните щати на Америка. Беше впечатлително! Може да видите много видео в youtube.

Бог знаеше, че метеоритът се насочваше много близо до земята. Може човек да попита “Защо Бог ни даде на 28 ноември 2009 молитва, където се споменава “една звезда на хоризонта”? Смятам, че това стана така, щото ако казвахме тази молитва (което направихме) да ни избави от катастрофата. Узнах с времето, че Бог има една мярка, с която мери и е Бог, който се вслушва в преговарянията. Както Авраам (специалист в преговариянията) и градовете Содома и Гомора. Бог каза на Авраам, че е готов да се смили над тези два града, ако в тях имаше поне 10 праведни хора. Но нямаше никого, освен Лот и семейството му. Бог измерва всичко със Своята мярка: измерва обичта ни, вярата ни, молитвите ни, поведението ни, искреността ни, съчувствието ни към другите, снизхождението ни, измерва времето на милосърдието Си към нас. Измерва времето на завръщането ни при Него и др. И това, което знае със сигурност е, че не приличаме на Авраам, който знаеше как да преговаря с Него. Тази е действителността. Знаейки колко мекушави и хлабави сме, с помрачения ни ум не се обитваме въобще да преговаряме с Него. Поставя в устата ни дори словата, които трябва да изречем! Това е молитвата, която ни даде на 28 ноември 2009! Ако ли не, кой може да каже, че метеоритът не беше предназначен да падне на земята и да ни покрие с пепел. Постави в устата ни словата: “Не разпускай гнева Си върху нас” два пъти, ако ли не, ако гневът Му паднеше върху нас “ ще пресъхнат водите и природата ще посъхне”. Да, ако този метеорит беше паднал онази нощ на земята щеше да предизвика такава вреда. Както казва молитвата “огънят щеше да опустоши земята”. Можеше да падне през нощта върху Западния бряг на САЩ и както казва молитвата “и пепел ще падне като сняг през зимата, покривайки народа Ти като призраци”.

В молитвата, която иска от нас Бог, поставя в устата ни молбата “Смили се над нас, Боже и не ни съди сурово”. След това, иска да Му напомним онези, които са Му верни и които Го обичат, за да вземе поне тях пред вид. Тази молитва ни ни се дава, да я използуваме и да “преговаряме” с Бога, както направи Авраам. И точно това стана, след като тази молитва беше разпространена във всички групи за молитва в света. Това искаше Бог да чуе от нас, и с това, вярвам, беше намален гневът Му и още благодарение на Милосърдието Му, последствието, което щеше да има падането на един такъв метеорит. Всичко беше намалено и вулканът в Исландия започна да изригва пепелта си към небето на Европа в резултат, на което въздушният транспорт да бъде парализиран за повече от една седмица. Компаниите губеха милиони всеки ден. Хората, във ваканционния период бяха блокирани с хиляди в летищата и стигнаха до предназначението си след дни. Проблемът не беше никак малък. Не знаем още докога вулканът ще продължи да изригва пръст и пепел и какво ще стане.

Както казах преди, възможно е и това да е малко предвкусване на това, което действително може да се случи с нас, един предвестник, ако не се развием. “Главното ястие” е за по-късно. Мнозина, разбира се, в целия свят живеят в безразличие и в дух на летаргия, без Бог. Поставили са Бога в едно чекмедже, заключили са Го и са глътнали ключа. Никаква вероятност да се отвори. Мнозина свещеници забраняват на Бога да говори на народа Си, както прави сега, и съветват вярващите да не слушат, забранявайки им да проследяват срещите на Истинския в Бога Живот и така, ги възпрепятствуват да узнаят за Божията Воля. Не са по-добри от учениците на Иисус що се отнася до недоверието им. Когато Христос се възкреси и “се появи на единадесетте” (Мк 16, 14), докато ядяха, ги укори за това, че се съмняваха и настояваха да не вярват на тези, които Го видяха възкресен.

Какво смятате, че ще направи Иисус отново с тяхното коравосърдечие и недоверие? Ще ги поздрави за недоверието им под претекст разумността? Правилно, направихте много добре, че попречихте на Моите вярващи да Ме чуят! Не, ще ги укори истински, както беше направил тогава с учениците Си.

На 18 февруари 1993, Бог ни предупреждава, казвайки:

Шестият печат е готов да бъде разчупен и всички ще бъдете обгърнати от мрак и няма да съществува никакво осветление, тъй като димът идващ от Бездната ще бъде като дим от огромна пещ, така че слънцето и небето ще бъдат затъмнени. И с Чашата Си на Справедливостта ще ви накарам да заприличате на змии, на усойници, ще ви накарам да се влечете по корем и да ядете прах в тези дни на мрак. Ще ви стъпча на земята, за да ви напомня, че не сте по-добри от усойниците… Ще изнемогвате и ще се задушавате в греховете си. В гнева Си ще ви стъпча, ще ви сразя в яростта Си! (...) Когато дойде Часът на Мрака, ще ви покажа вътрешността ви. Ще преобърна изцяло душата ви и щом видите душата си черна като въглища, не само ще почувствувате мъка, както никога досега, но в ужасна болка ще ударите гръдта си, казвайки, че чернотата ви е далеч по-голяма от мрака, който ви обгръща. (...) Ще направя човешкия живот по-рядък, отколкото е бил досега. Тогава, когато гневът Ми се уталожи, ще поставя Престола Си във всеки един от вас и заедно, с един глас и с едно сърце и с един език, ще Ме възхвалите, Мен, Агнеца.

Дава ни се време, още веднъж, за да се покаем и да променим живота си, преди да падне върху нас гневът на Бога. Във Фатима, явно и в посланията на Акита, Богородицата ни предупреди, че ако не променим сърцето си и не следваме действително Бога, едно наказание с огън ще ни сполети, божият гняв ще се прояви с огън. Това е наказанието, което се споменава в посланията на Истинския в Бога Живот. “Защо Бог, който е толкова грижовен да го направи това на нас?” ще попитат някои. Господ, Иисус Христос отговори на този въпрос, когато Му го зададох. “Ако умирате, то е поради вероотстъпничеството ви.” Да, вероотстъпничеството ви предизвиква божията Справедливост, и въпреки, че ни се дава време, един ден Иисус каза, “Отецът ще се провикне: “Стига вече!”

Това пророчество или предупреждение, ако искате да го наречете така, за наказанието с огън, не може да бъде оттеглено, Отецът каза: “Нищо от това не може да бъде отнето”. Много е късно да бъде оттеглено изцяло, но това, което можем да направим е да намалим силата на това бедствие с молитва, покаяние и да се променим, да живеем свят живот.

Призовани сме да живеем Истински в Бога Живот. Бог може да бъде смегчен, както направи с Ниневи. Посланията на Истинския в Бога Живот не са пророчества предвещаващи катастрофи. Бог, в тези времена на милосърдие, ни ги дава, за да ни вразуми. Това е зов от безмерната Обич на Бога. Бог няма да ни позволява завинаги да обиждаме Святото Му Име. Тази е причината, поради която идва, в Своето милосърдие, за да ни даде много предупреждения.

Статии върху същата тема :