понеделник, 23 октомври 2017
Контакт |  Карта на сайта |  Търсете
Централна страница » » Реакцията на Православната Църква
Мнението на Православните Църкви


Възможно е някои читатели да не могат да разберат структурата на Православните Църкви. Въпреки че на Патриарха на Константинопол се признава почетно предимство пред другите патриарси, това обаче по никакъв начин не означава, че притежава разширени отговорности. Всеки Патриарх е независим и има право да управлява зоната на отговорност въз основа на каноните и преданията на Православната Църква.

Поради липса на централна власт Православната Църква се нуждае от синод, за да взема решения върху важни въпроси на Вярата. Мипрополитите се отчитат лично на Патриарха, и тези Тела биват администрирани като отделни Катедри.
Така, в Православните Църкви (които са “Всеобщи” (католически) също така) не съществува единна църковна йерархия.

Що се отнася до Истинския в Бога Живот, повечето Mитрополити са приели позиция на очакване. Издателят на едно списание на Православната Църква на Гърция заявява, че Васула се е поставила своеволно извън Православната Църква, типично, ако ли не по същество. Това е неверно. Васула не е изпаднала, а заявява, че съставлява член на Православната църква, има за изповедник Православен свещеник и участвува в Православното тайнство на Светото Причастие на редовна основа.

В рамките на дезинформацията относно Истинския в Бога Живот се включва и мнението, че след като Васула е приела Светото Причастие в Римокатолическа църква, е нарушила Православните канони. Наистина, православните канони забраняват на православните да получават Светата Евхаристия в църква, с която не съществува пълно общение ("анатема"). Такъв е случаят с отношенията между църквите на Рим и Константинопол след размяната на взаимни анатеми заради filioque, когато Папа беше Лъв IХ и Патриарх на Константинопол Михаил Кирулариос през 1054 г.

Но понастоящем тези две църкви не се намират вече в НЕОБЩЕНИЕ ПОМЕЖДУ СИ. На 7 декември 1965 Папа Павел VI и Патриархът на Константинопол Атинагор ПРЕМАХНАХА анатемите и вследствие на това, Римокатолическата Църква позволява на Православните да получат Светото Причастие (Канон 844 § 3).

Уви, практиката на повечето Православни Митрополити е да не прилагат взаимността и да отказват Светото Причастие на Римокатолиците, които са в добросъгласие с тяхната църква.

Православният клир счита себе си за «пазител на Истинската Вяра» и затова вярва, че да си подели Светото Причастие с Римокатолици представлява предателство на истинската вяра в смисъл, че същестуват доктринални различия между двете църкви сестри (“Източната църква спрямо Западната”). Дискусиите между двете продължават с изключително бавни ритми, а спорната точка на несъгласие е дали Папата има юрисдикция и в делата на Православните Патриаршии. Но е факт, че са премахнати от двете страни анатемите между Източната и Западната Църква.

Някои вероятно ще оспорят въпроса, че Павел VI и Атинагор имаха властта да премахнат отлъчването въз основа на ранга им... отговорът е утвърдителен: Патриарх Атинагор е законен приемник на Патриарх Михаил и Папа Павел VI е законен приемник на Папа Лъв IХ. Следователно, в съответствие с Апостолския Канон, както Патриарх Атинагор така и Папа Павел VI имат властта да премахнат взаимно отлъчването. И точно това направиха на 7 декември 1965!

Това решение на Патриарх Атинагор да премахне Отлъчването на Римокатолическата Църква беше потвърдено и от приемника му, Патриарх Димитриос, който заяви, че "един Православен може да получи Светото Причастие от Римокатолически свещеник".

Въпреки това изглежда, че политиката оформяща се в недрата на Църквата се намесва в желанието на Бога да сме Едно.[1]
Православните Митрополити продължават да се бавят с приемането на премахването на отлъчването и упражняват натиск[2] върху Вартоломей I, настоящ Патриарх на Константинопол да спазва дистанция от Римокатолическата Църква.
Но старото отлъчване е премахнато официално според Каноните на Църквата!

Православните не приемат непогрешимостта на никакъв Патриарх или Митрополит. Всички трябва да следват Каноните и Преданието на Църквата. Следователно, ако някои Православни Митрополити забраняват на своите вярващи да получат Римокатолическата Евхаристия, на кой канон оповават решението си? Защо да е неуместно за един Православен да получи Светото Причастие от Католически свещеник?

Изглежда, че, за да одобрят всички Православни Църкви Истинския в Бога Живот, ще трябва да се свика световен събор... нещо, което стана за последен път през 8и век.

Авторът смята, че единствено с божа намеса е възможно да се сбере Православната Църква във Всеправославен Събор, за да одобри Истинския в Бога Живот!

Джим Питерс
2 декември 2008

[1] Йн 17, 11; Йн 17, 21-22.

[2] Newsweek Magazine, 3 ноември 1997 : "но прекият език на Вартоломей е по-малко свързан с християнския икуменизъм отколкото с политиката на Православната Църква. Нейните събратя не се наричат напразно Византийци. Съществуват много митрополити в Православните Църкви на Гърция, Русия и другаде, които смятат, че вече е прекалено приятелски настроен към Рим."

Статии върху същата тема :
3. Изявление от Вселенската Патриаршия