1) С какво ни обвързва една Нотификация?

Нотификацията от 6 октомври 1995 издадена от Конгрегацията за Доктрината на Вярата (КДВ), подсилена на 25 януари 2007 с писмото на Кардинал Уилям Левада, Префект на КДВ, казва, че посланията на Истинския в Бога Живот не са божествени и че са лични размисли, а не лични откровения. В световен мащаб, значителен брой архиереи, и не от ниските санове, няма да се съгласят с това мнение.

Вярно е, че според член 48 от Апостолическата Конституция на Римската Курия "Pastor Bonus", оповестено от Светия Отец Йоан Павел II на 28 юни 1988, "задачата, в частност, на Конгрегацията за Доктрината на Вярата е да насърчава и да защитава доктрината и морала в съответствие с Вярата в целия католически свят: затова всичко, което по известен начин се отнася до тази сфера я освобождава от нейната компетентност".

2) И светиите се лъжат

Случва се, случвало се е, КДВ да се лъже. Това, че са компетентни не означава, че тези свещеници, които съдят така наречените свръхестествени феномени и защитават доктрината и морала в съответствие с Вярата, непременно произнасят безгрешна присъда. Ако светиите се лъжат, да не говорим тогава за онези, които не са такива (и онези, които ги съдят, понякога, докато ги осъдят).

Докато Пий ХII пристъпи към благославянето на иконата на Милосърдния Иисус, в Рим, на 24 юни 1956, една Нотификация на Светата Служба (настоящата КДВ) покруси на 6 март 1959, както света Фаустина, починала на 5 октомври 1938, така и предаността към Божественото Милосърдие, преди да заяви чисто и просто КДН, на 15 април 1978, че тази Нотификация “вече не обвързва”.

Тази Нотификация отбелязваше следното:

a. Трябва да се забрани разпространението на изображенията и на писанията представляващи Божественото Милосърдие в предлаганата форма предложена от въпросната сестра Фаустина.

б. Изисква се предпазливост от свещениците, които трябва да отстранят въпросните изображения, които евентуално са изложени на култа.

От Светата Служба, 6 март 1959, Хюг О,Флаерти, нотариус

Що се отнася до бъдещия благословен Йоан Павел II, той отвори каузата по провъзгласяването за блажена на сестра Фаустина през 1966 г. След това, сестра Фаустина беше обявена за светица на 30 април 2000.

3) Nihil Obstat и Imprimatur успоредно с Нотификацията

Историята на света Фаустина е само един пример измежду други. Човек не може да не направи паралел между Васула и света Фаустина.

Хората на Църквата познават тези прецеденти. Ето защо, на 28 ноември 2005, въпреки наличието на Нотификацията, произведението Истинският в Бога Живот беше покрито от Nihil Obstat от Монс. Феликс Топпо, епископ на Джамшедпур (Индия) и Censor Librorum, както и от l‘Imprimatur от Монс. Рамон К. Аргуелес, архиепископ на Липа (Филипините).

Но критиците на Васула неправилно се изненадват:
този Nihil obstat и този Imprimatur просто потвърждават официално това, което Кардинал Ратцингер, Префект на КДВ, беше казал на Васула по време на една среща през ноември 2004 г., а именно, че ситуацията с Нотификацията претърпя изменения, че сега трябва тя да се чете в контекста на отговорите на Васула на петте въпроса, които КДВ й беше задала, отговори одобрени от Кардинал Ратцингер.

Nihil Obstat и Imprimatur са гаранция, че Истинският в Бога Живот няма доктринални грешки и не противоречи на католическия морал.

4) Свободата да вярваш или да не вярваш

Разбира се, много епископи и кардинали, съвсем малко информирани или непрочели Истинския в Бога Живот, са си останали само на Нотификацията от 1995 г., все пак не всички. Онези, които продължават на подкрепят Васула не проявяват непокорство към никого: позицията им е просто съобразена с тази на Кардинал Ратцингер, Префект на КДВ от ноември 2004.

Следователно, да се вярва в автентичността на Истинския в Бога Живот е напълно законно и произтича от свободата на всеки християнин. И ако случайно някой, вярващ в автентичността на Истинския в Бога Живот чуе да му казват, че «не проявява покорство», може просто да отговори с въпроса «кой не се покорява на кого?»

Всъщност сега, когато Nihil Obstat и Imprimatur гарантират, че Истинският в Бога Живот няма доктринални грешки и не противоречи на католическия морал, как може да бъде упрекнат един християни, че не е съгласен със становището на някой сановник на Църквата, който продължава да твърди, че Истинският в Бога Живот не е пророчески текст?

5) Дадена нотификация не е догмат

Ето защо онези, които защитават Истинския в Бога Живот вярват с чиста съвест, че имат правото да се поставят под моралния и духовен авторитет на кардиналите, патриарсите и епископите, които са убедени, че Истинският в Бога Живот е харизма за нашето време.

Освен догматичните определения на папата ex cathedra (от своята катедра) или изведени от вселенските събори, документът представляващ най-авторитетното изявление на Църквата е енцикликата.

Нотификацията не е документ произтичащ от Великия Понтифекс и дори по-малко, догматично определение. Противно на това, което мислят и биха искали критиците на Истинския в Бога Живот, Нотификацията не притежава този статут. Затова онези, които защитават Васула и Истинския в Бога Живот, противно на това, което твърдят критиците, не са морално задължени да се съгласят с Нотификацията.