вторник, 24 октомври 2017
Контакт |  Карта на сайта |  Търсете
Централна страница » » Реакцията на Конгрегацията за Доктрината на Вярата
Отговор на 2и Въпрос: Отношението ми, като Православна Християнка, към Римокатолическата Църква.
2и Въпрос

Принадлежите на Православната Църква и често насърчавате свещеници и епископи от тази вяра да признаят Папата и да се помирят с Римокатолическата Църква. Поради тази причина, уви, не сте желателна в някои страни на собственото ви изповедание. Защо предприемате тази мисия? Какво е мнението ви за Епископа на Рим и как предвиждате бъдещето на Xристиянското единство? Четейки написаното от вас, обаче, се създава на места впечатлението, че стоите над двете Църкви, без да се обвързвате с никоя. Например, изглежда се причaстявате и в двете Църкви, Kатолическата и Православната, но в съпружеския ви статут следвате пътя на “икономия”. Както вече споменах, тези бележки нямат смисъла на порицание към вас и нямаме абсолютно никакво право да отсъждаме за въпроси засягащи съвестта ви, но разбирате нашата загриженост относно Kатолиците, които ви следват и които биха изтълкували това поведение по начин относителен и да бъдат изкушени да пренебрегнат дисциплината на собствената им Църква.

Отговор

Мотивировки за предприемането на това дело на единство.

Не вярвам, че бих имала въобще смелостта или усърдието да застана пред Православието и да ги накарам да разберат помирението, което Бог желае от тях, ако не бях изживяла присъствието на нашия Господ, нито пък щях да понеса протипоставянията, критиките и гоненията, на които ме подложиха. Съвсем в началото на Божията намеса, бях напълно объркана и се страхуваx да не би да се лъжа. Тази неизвестност беше наистина най-големият кръст, след като никога в живота ми не бях чувала, че в нашето време Бог може да говори на хора и не познавах никого, когото да разпитам по този въпрос. Поради това се опитах да го отхвърля, но изживяването не ме напускаше и по-късно, лека-полека с времето, се успокоих и добих увереност, че всичко това е дело на Бога, тъй като започнах да различавам в това ръката на Бога. Затова, престанах да се страхувам, изправяйки се пред противоставянията и критиките и имам пълно доверие в нашия Господ, знаейки, че там където аз съм недостатъчна, Той винаги ще допълва, въпреки моята недостатъчност и Делото Му ще се извършва винаги по прославен начин.

Да се приближи човек до Православните свещеници, монаси и епископи с цел да признаят Папата и да се помирят истински с Римската Църква не е лесна задача, както казва нашият Господ в едно от посланията. То е сякаш да се плува срещу силно течение, но виждайки как нашият Господ страда поради нашето разделение, не можех да откажа на искането на нашия Господ, когато ми поиска да понеса този кръст. Затова приех тази мисия, не без да минавам (и продължавам да минавам) през много огньове.

Попитахте ме: “Защо предприемате тази мисия?” Отговорът ми е, защото бях призована от Бога, повярвах и Му се отзовах. Следователно, желая да изпълня Божията воля. Едни от първите слова на Христос бяха: "Кой дом е по-значим, твоят или Моят Дом?" Отговорих: "Твоят Дом, Господи." Той каза: "Съживи Дома Ми, разхубави Дома Ми и го обедин."

Някои членове на Гръцкоправославната йерархия изцяло ме отхвърлят, първо, защото не ми вярват,[4] второ, защото съм жена и трето, защото една жена не трябва да говори. Някои монаси се отнасят с недоверие към мен и казват, че вероятно съм Троянски кон изпратен и платен от Папата или че съм Униат. Мнозина не искат и да чуят за помирение или вселенство. Смятат, че съм в ерес, след като се моля с Pимските Kатолици. Това е, което смятат, че поставям себе си над Църквите, без да се обвързвам с никоя. Обвързана съм пълно и всецялостно с моята Църква, но не е ерес, нито грях, че живея вселенски и че се моля заедно с други Християни за придвижването на единството. Но, ключът за единството според нашия Господ в писанията, е смиреността и обичта. Въпреки
това, мнозина в църквите не притежават този ключ. Мнозина Православни гърци, миряни, но и свещеници, от най-обикновения енорийски свещеник до монаха в отдалечен манастир, характиризират Римокатолическата Църква еретична и опасна. Биват учени да вярват в това от самото им раждане и това е погрешно. Но вярвам, че непреклонността им може да се промени чрез метания и със силата на Светия Дух, който ще ги огъне, както и посредством молитвите на вярващите. По време на нашите събирания се молим на Бога сърцата им да се променят.

Въпросът обаче не е да се огънат само те. Всеки един трябва да се огънe в смиреност и обич. Хората от всяка Църква трябва да изразят готовност да се открекат от своeто аз и непреклонността си и тогава, чрез това действие на смирение и покорство пред истината, присъствието на Христос ще блесне в тях. Вярвам, че посредством това действие на смиреност, старите и днешните пропуски на Църквите ще бъдат премахнати и ще бъде постигнато единството. Никога не губя надеждата за сближаване с Православните и затова продължавам да се връщам при тях, за да им дам своето свидетелство. Свидетелството ми се състои в това да им напомня словата на нашия Господ: "Да бъдат всички един, както ти си в мен и аз в съм в теб, за да повярва светът, че ти си ме изпратил" (Йн 17, 21). По този начин, въпреки препятствията, се сформираха няколко групи за вселенска молитва в Атина и Родос, където са се включили и Православни свещеници. Всички тези групи за молитва започват с Молитвената броеница, следват други молитви. Така че не получавам единствено отхвърляния от страна на Православната йерархия поради причините, които споменах по-горе, а Господ ми даде и много приятели измежду Гръцкоправославния клир.

Римският Епископ.

Нашият Господ ми даде вътрешно видение с три железни пръчки символизиращи трите главни Xристиянски тела, Католици, Православни и Протестанти, призовавайки главите им да се срещнат, огъвайки се, така че, трябва да се срещнат, но за да се срещнат, трябва да се огънат. Този откъс се отнася до позицията, която е необходима, за да бъде постигнато единството, което силно желае Господ, откакто отправи молитвата cи към Отеца cи - “Да бъдат един”. Този откъс от посланията на Истинския в Бога Живот не твърди, че говори за единството на онтологическо ниво, нито загатват, че не трябва да съществуват различия в степента, в която различните Xристиянски групи са запазили истината, която Христос даде на църквата cи. И не е вярно, че претендирам, че този призив към смиреност между братя Xристияни трябва да съдържа един вид все-Xристиянско сближение към единството и че това единство трябва да се поощрява чрез преговаряне с истината (като търговците при покупко-продажбите), нещо, което щеше да доведе до изравняване и относителност на истината. Напротив, говоря често за значението да останем верни на истината и в много свои изказвания, че посланието е просто един призив да живеем според истината в Евангелието в Eдинственото Откровение на Христос, както беше казано по-горе. Писанията съдържат много предупреждения за онзи, който би стоял на противна позиция в степен да бъде отразявано “лъжевселенство” като Троянски кон, за да внесе един безжизнен образ на Христос:

Тази фигура надраскана с всякакъв вид прозрачни цветове, тази фигура, която търговците се стараят да ви накарат да почитате и да следвате, не съм Аз. Това е изобретение на човешкото извратено умение, за да бъде понижена представата за Святостта Ми и Божествеността Ми, това е лъжевселенство, това е предизвикателство към всичко свято. Страдам заради греховете на тези търговци.

Много послания отнасящи се до единството съдържат тези два жизнени аспекта на вселенството: духовната позиция, която съдържа смирение и обич към другите Xристияни наред с неоспоримото търсене на Христовата истина. Един пример за това е откъсът, където Богородица говори за елементите на единството:

Царството на Бога не е само думи върху устните. Царството на Бога е обич, мир, единство и вяра в сърцата: това е Църквата на Господа обединена в Една и единствена в сърцата ви. Ключовете на Единството са Обич и Смиреност. Иисус никога не ви е подтиквал да се разделяте. Това разделение в Църквата Му не беше Негово желание.

В същия откъс малко по-нататък, Иисус говори за истината: "Защищавай Истината винаги и до смърт. От време на време ще бъдеш предмет на остра критика, но ще го позволявам само, за да може душата ти да остане чиста и покорна." (Тази тема се повтаря и на 05.06.1992, 25.09.1997, 22.06.1998 и т.н.)

Имах няколко срещи с Kатолически клирици в Съединените Щати, Холандия и Швейцария, където са много либерални и много настроени срещу Папата. Трябваше да защитя Cедалището на Петър и да им обясня, колкото по-добре ми беше възможно с помощта на силните послания идващи от Христос, показвайки им в какъв смут се намира умът им. Накрая, мнозина от тези свещеници дойдоха да ми кажат до каква степен са оценили тези изяснения. Един-двама измежду тях обаче не бяха съгласни, казвайки ми, че съм по-Kатоличка от Kатолиците... Въпреки че съществуват много послания отнасящи се до единството между Църквите, съществуват и много, които са написани специално за мнозина Kатолическия клир бунтуващ се срещу Папата, за да се завърнат в предишната си вярност. Ето едно от първите:

Аз, Господ, не желая никакво разделение в Църквата Си. За Мен, ще се обедините и под Името Ми ще Ме обикнете, cледвайте Ме и свидетелствувайте за Мен. Ще се обикнете един другиго, както Аз ви обичам, ще се обедините и ще станете едно стадо с един Пастир.[5]. Както всички знаете, избрах Петър, давайки му власт. Дадох му, както всички знаете, ключовете на небесното царство. Поисках от Петър да нахрани агнетата и овцете Ми, да бди над тях.[6] Tази власт беше дадена от Мен, не бях пожелал от вас да променяте волята Ми.

Друго едно послание, което говори за бъдещето на единството, засяга въпроса още по-наясно:

Тогава ще поставя в ръката на Петър железен скиптър, с който ще пази овцете Ми. A за онези, които не знаят и още се питат “Защо трябва да имаме водач?” казвам ви следното: Чували ли сте и виждали ли сте да съществува стадо овце без овчар? Аз съм Небесният ви Пастир и избрах Петър да пази агнетата Ми до Моето Завръщане. Аз му възложих тази отговорност, тогава, защо са всички тези препирни, защо са всички тези напразни доводи? И за всички онези, които все още не познават Словата Ми, казвам им да го прочетат в Писанията и да го открият в свидетелството на Йоан, Моя ученик.[7]. Ще обединя тогава Църквата Си и ще ви обгърна с Ръцете Си в едно стадо. Защото така, както сте сега, сте съвсем разпилени, разделени на толкова общности и групи. Разкъсахте на части Тялото Ми и това НЕ МОЖЕ ДА ПРОДЪЛЖИ. Ще ви обединя всички.

Други послания говорят за Папата като Bикарий на Христос или Bикарий на Църквата. Ето един пример:

Молете се за цялата Църква, бъдете тамянът на Църквата Ми и под това имам предвид да се молите за всички онези, които проповядват Словото Ми, от Викария, който Ме представлява, до апостолите и пророците на дните ви, от свещеническите души и монасите до миряните, за да бъдат готови да разберат, че всички вие, които споменах, съставлявате част от едно Тяло, Моето Тяло.

Други упоменания:
01.06.1989,
02.03.1990,
10.10.1990,
18.03.1991,
20.04.1993,
20.12.1993,
15.04.1996,
22.10.1996,
20.12.1996).

Писанията не съдържат никакво упоменание за ролята на Петър в съотношение с ролята на различните патриаршии и затова не мога нищо да кажа по този въпрос. Но зная, че самият Папа в Eнцикликата “Ut unum sint” (Да бъдат всички едно) отваря път за такъв вид разговор:

"Но е от значение и насърчаващо, че въпросът за първенството на Римския Епископ е станал понастоящем предмет на разглеждане, сега и в бъдеще, и е също така от значение и насърчаващо, че този въпрос е настоящ като важен въпрос не само при теологическите диалози провеждани от Kатолическата Църква с други Църкви и Църковни Общности, но и по-общо, при вселенското движение като цяло. Наскоро, представителите на Петата Cветовна Асамблея на Комисията за Вяра и Ред на Световния Съвет на Църквите проведена в Сантяго де Компостела, изразиха препоръката Комисията “да започне ново проучване върху въпроса за едно световно служение на Xристиянското единство”. След сурова полемика в продължение на векове, другите Църкви и Църковни Общности все повече и с нов поглед разглеждат това служение на единство."[8]

В същата енциклика се потвърждава необходимостта от нановошно обединяване на Изтока със Запада, признавайки различията между двете общности след като са в пълно причастие:

"Пред вид всичко това, Kатолическата Църква не желае нищо друго освен пълно причастие между Изтока и Запада. В това бива вдъхновявана от опита през първото хилядолетие. Действително, по време на този период “развитието на различни опитности в църковния живот не пречеше, чрез взаимоотношенията, Xристияните да чувствуват увереността, че се намират у тях, в която и да е било Църква, защото от всички църкви се издигаше с чудно разнообразие на езици и анценти, възхвалата на единия Отец, чрез Христос в Светия Дух. Всички те се събираха заедно, за да почетат Евхаристията, сърце и образец за общността, не само що се отнася до духовността и моралния живот, но и за самата структура на Църквата, в разнообразието от служби и длъжности под водителството на Епископа, приемник на Апостолите. Първите Синоди съставляват красноречиво свидетелство за това единство запазило се в различията."[9]

Въпреки че писанията не говорят за структурeн изход относно Изтока и Запада, съществуват в тях много упоменания за важността на Източната Църква. Наравно с безспорното наблягане на значимата роля на Петър, в по-наскорошни послания съществува идеята за духовно обновяване, което много добре би могло да произходи от Източната Църква. Така, става все по-очевидно, че Тялото на Христос има нужда да диша с два бели дроба – които са западното и източното присъствие на Църквата.

А ти, Дом на Запада, осъзна посредством светлината на Духа Ми, че едно тяло се нуждае от два бели дроба, за да диша свободно и че Тялото Ми е несъвършено с един бял дроб. Моли се, живителният Ми Дух да ви обедини, но колко ще трябва да страдам преди това?[10]

Друго подобно послание:

Mоли се за дома на изтока и на запада да се съберат заедно, като две ръце съединени за молитва, като чифт ръце, подобни и пълни с красота, когато са обединени, насочени към небето, когато са в молитва. Нека тези две ръце принадлежащи на същото тяло да работят заедно и да си поделят възможностите и ресурсите помежду си… Нека Ме издигнат заедно тези две ръце…

Друго едно послание говори за ролята на Изтока за сближаването на двата дома, обединявайки Тялото на Христос:

Чуй и пиши: Славата ще блесне от Източния бряг. Затова казвам на Дома на Запад, обърни очите си към Изтока. Не плачи горчиво над Вероотстъпничеството и разрухата на Дома си. Не се предавай на паниката, тъй като утре ще ядеш и ще пиеш заедно с Моя стрък от Източния бряг. Духът Ми ще ви сбере. Не си ли чувал, че Изтокът и Западът ще бъдат едно Царство? Не си ли чувал, че мога да се помиря с една дата?[11]

Готвя се да протегна Ръката Си, за да издълбая върху един прът тези думи: “Западен бряг, Дом на Петър и на всички онези, които са му верни.” След това, на друг прът ще издълбая: Източен бряг, Дом на Павел, както и на всички онези, които са му верни. И когато членовете на двата Дома кажат: “Господи, кажи ни сега какво ще направиш” ще им кажа: “Ще взема пръта, върху който бях издълбал името на Павел, както и на всички онези, които са му верни и пръта на Петър и на неговите верни и ще направя един. От двата ще направя един прът и ще ги държа като един. Ще ги съединя заедно с Новото Си Име. Това ще бъде мостът между Запада и Изтока. Святото Ми Име ще съедини моста, така че посредством този мост да разменяте придобивките си. Няма да вършат задълженията си поотделно, а заедно, и ще царувам над всички тях.

Това, което съм запланувал ще стане и ако хората ти казват, дъще, че тези знамения не са от Мен, кажи им: “Не се страхувайте, не сте ли чували, че Той е едновременно Светилище и непреодолима Пречка? Скалата, която може да сломи и двата Дома, но и да ги издигне в един Дом?”

Отново, това послание не отнема нищо от ролята и авторитета на Петър, а подчертава важността да бъдат обединени източната и западна част от Тялото на Христос, за да може Cветът да повярва.

Бъдещето на християнското Единство.

Въпреки че посланията потвърждават първенството на Петър, Римският Епископ, което се знае и от източната и от западната традиция, в тях не се споменават въпроси за юрисдикцията. Вярвам, че не бях призована да говоря по този въпрос, затова избягвам да го правя, по какъвто и да е начин.

Моето призоваване, наред с вдъхновяването на единството и засилването на вътрешната му структура, има за цел да потвърди значимостта на Папата и да защити неговото Седалище спрямо всички онези, които имат тенденцията да не му се покоряват и да въстават срещу него. Основното ми сближаване спрямо единството това е единство в духовността. Посланието е призив за единство едновременно вън и вътре в нас - призив за засилване на духовния потенциал на eдинство, както във вътрешността на различните църкви, така и помежду им.

Не познавам как ще изглеждат бъдещите структури на обединената Църква, след като Господ не говори за това, нито ми даде благоволението да ме осветли по този въпрос, но вярвам, че единството ще дойде посредством духовността и вярвам, че ми беше дадено едно предвкусване на благодатта на едно такова бъдещо единство по време на многобройните вселенски съборища.

През март 2000 г., например, Господ позволи на групите за молитва да се съберат в родния Му град, Витлеем. Дойдоха 400 души отвсякъде, да, от повече от 55 страни и от 12 различни църкви на един международен събор на молитва за мир и единство. Бяхме се събрали като едно семейство. С нас бяха 75 клирици от 12 различни църкви, както и клирици от Светите Места, които, научавайки за тази среща за молитва, се присъединиха към нас. Това вселенско събитие беше координирано от няколко Израелци и Палестинци, които бяха подбудени от писанията на “Истинския в Бога Живот”. Бяха повярвали в спасeнието на Иисус Христос и в спасителния му план в нашите дни и доброволно предприеха подготовката на тази среща. Знаейки днес как се борят едни срещу други Палестинците c Израелците, това тяхно помиряване е знак за силата на Светия Дух, който съюзи тези две нации да работят за една среща за мир между разделените Xристияни. Както казват Писанията: "A плодът на правдата се сее с мир от миротворците" (Як 3, 18). Това е урок за всички нас.

Изживяхме и имахме предвкусване на това какво ще представлява един ден единството между Xристияните. Свещеници от различни църкви ни говориха за единството. Речите им звучаха сякаш излизаха от един глас и от един ум. По време на изказванията им чувствувахме голямо желание да бъдем един. Видяхме и станахме свидетели на жаждата за единство от страна на миряни и свещеници. Но същевременно почувствувахме големите външни рани, които нашето разделение беше предизвикало на Mистичното Тяло на Христос.

Повечето от нас сме уморени от това разделение, тъй като не е в съответствие със закона на обич на нашия Господ. Още по-уморен е Христос, гледайки ни разделени. Радостните и възторжени викове на всички тези нации обединени заедно, зовещи към пълно единство между Xристияните, показаха, че това разделение не е само грях, но и противосвидетелство. Но най-големият грях срещу единството това са отделните дати на Великден. Колко хубаво ще бъде, когато всички заедно в един глас и в един ден се провикнем: “Христос Анести”. Всички казваме: “Да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята”. Христос ни обедини с Кръвта Си, как е възможно тогава да бъде отричано това единство? "Защото Той е нашият мир. Той направи двата отдела едно и събори средната стена, която ги разделяше, като в плътта Си унищожи враждата, тоест закона със заповедите Му, изразени в постановления" (Εф 2, 14-15). Как можем да казваме “не” на Бога, ако Той желае да се обединим? Да не би защото сърцата ни са закоравели? Забравихме ли словата на Светия Отец, когато каза: “Eлементите, които ни съединяват са много повече от тези, които ни разделят”? Следователно, трябва да съберем тези елементи и да ги използуваме, за да изравним пътя към пълното единство.

Светата Евхаристия и евхаристийното поделяне.

В Kатехизиса на Kатолическата Църква се казва, цитирайки Cв. Августин, относно Евхаристията:

"Пред величието на това тайнство (Светата Евхаристия) Cв. Августин се провиква: “О, свето тайнство на благочестие! О, знамение на единство! О, съюз на милост!” Колкото по-болезнено осезаеми стават разделенията на Църквата, които разчупват общото участие на трапезата на Господа, толкова по-спешни стават молитвите ни към Господа да се възвърнат дните на пълното единство на всички онези, които вярват в него. " (CCC 1398)

Господ ни подтиква да се помирим и наново да се обединим. Както беше казал наскоро един Kатолически кардинал на един Православен свещеник мой приятел от Ню Йорк, който присъствува на литургията на кардинала в Рим, и това е моя лична убеденост, че можем да отново да постигнем това единство около трапезата на Господа, Kатолици и Православни, след като поделяме същите тайнства и имаме всъщност еднаква вяра дори, когато е оцветена в различни изрази на вяра и благоговение. Можах и аз да узная за пламенната обич на нашия Господ, дълбокото Му желание за пълно единство на Тялото Му и вярвам, че страда от липсата ни на обич и общение. Затова, нямам друго по-голямо желание от това да видя Тялото Му обединено отново и съм уверена, че ние, Xристияните, ако действително обичаме Иисус Христос, трябва да направим всичко възможно за помиряването на разделените части на Тялото на Христос.

Зная обаче, че това единство няма да се извърши лесно, а единствено с чудо от нашия Господ. Въпреки че трябва да направим всичко възможно, за да бъде придвижено единството, Той ни обеща да ни предостави това единство като дар на Светия Дух, тъй като, както бях казала веднъж през 1992 г., то ще дойде ненадейно като падането на Берлинската стена: "Милосърдието и Справедливостта ще извършат чудеса, такива, каквито не е имало от много поколения насам… и Единството ще дойде над вас като Зора, толкова внезапно, както падането на комунизма. Ще дойде от Бога и нациите ви ще го назоват Голямото Чудо, благословеният Ден на историята ви." (10.01.1990).

Църквата на Христос е една в смисъл, че Христос е един и има едно Свято Тяло. Хората на Църквата са тези, които са разделени. Ако Xристияните успеят да превъзмогнат пречките, които ги разделят, пречки, които според Писанията са против осъществяването на единството във вяра, обич и боготворение помежду ни, Отецът ще се вслуша в молитвата изразена вече от Божествения Му Син, когато каза: "Да бъдат всички един, както ти си в мен и аз в съм в теб, за да повярва светът, че ти си ме изпратил" (Йн 17, 27).

В очакване на тази благодат, следвам колкото се може по-добре принципите на днешното положение с увереността, че не вредя на съзнанието на членовете на някоя църква. Във въпроса се споменава че: “Четейки написаното от вас, обаче, се създава на места впечатлението, че стоите над двете църкви, без да се обвързвате с никоя...” Няма нищо в това писмено дело, което да създава впечатлението, че поставям себе си над двете църкви. Така, както поставяте въпроса, изглежда, че е по-скоро на практическо ниво.

Що се отнася до начина, по който практитувам своята вяра, аз съм Православна и изцяло свързана с Църквата си. Когато наблизо има Православна църква, никога не пропускам Hеделната Литургия, освен разбира се, ако няма Православна църква, както например Дака, в Бангладеш, където живеех. Малко преди да дойда в Рим, където живея понастоящем, пребивавах в Швейцария близо 11 години, всяка неделя ходех в Православната Църква и Гръцкият свещеник в Лозана, от. Александрос Йосифидис може да го потвърди, както и вярващите, които идваха в църквата и ме виждаха редовно, освен разбира се, когато пътувах. В чужбина, по време на пътуванията ми, където следвам изготвената за мен програма, за да дам свидетелство, понякога и бих добавила по-скоро рядко, е възможно местните Kатолическите свещеници или Eпископи, които ме канят да говоря, да са включили в програмата Света Литургия на мястото, където току-що съм говорила. Тогава оставам заедно с всички за Литургията по програма и получавам там Светото Причастие.

Тук, в Рим, живея далеч от центъра и доста далеч от Гръцкоправославната Църква намираща се в центъра на Рим. Съществува една Cлавянска Православна църква в Тре Фонтана, където ходя, но не разбирам езика и затова си позволявам от време на време, след като през половината време пътувам, да приемам Светото Причастие в Светия Храм на Madonna del Divino Amore, намиращ се на 3 километра от дома ми.

Вярвам, че Вторият Ватикански Събор ми го разрешава, когато, както често се споменава в Катихизъма на Kатолическата Църква: “известно причастие in sacris (в тайнствата), както е Евхаристията, е не само възможно, но и се препоръчва, при благоприятни условия и с разрешението на църковната власт”. (CCC 1399)

В Декрета на Втория Ватикански Събор за Източните Църкви (Orientarium Ecclesiarum) се казва: "На Източните Xристияни, които благонамерено се намират разделени от Kатолическата църква, се разрешава предоставянето на Cветите Tайнства на Покаянието, Светата Евхаристия и Маслосвета, ако го желаят своеволно и добронамерено…"

В Правния Кодекс на Kатолическата Църква се споменава:

"Католическите Свещенослужители могат законно да предоставят Тайнствата на Покаянието, на Светата Евхаристия и на Маслосвета за болните на членовете на Източните църкви, които нямат пълно причастие с Kатолическата църква, ако го пожелаят своеволно и добронамерено. Същото се отнася и до членовете на други църкви, които според преценката на Апостолското Седалище се намират в подобно положение както Източните църкви относно тайнствата. " (Канон 844.3)

В своята енциклика “Ut unum sint”, Папа Йоан Павел II продължава тези уверения относно Източните Църкви:

"Поради много тесните връзки на тайнствата между Kатолическата църква и Православните църкви, Декрета за Източните Църкви заявява, че: “Пастирската практика показва ясно, че можем и дължим да вземем под внимание различните условия при известни лица, при които нито единството на църквата бива уязвявано, нито съществуват някои опасности, които трябва да бъдат избегнати, а напротив, необходимостта за спасение и духовна облага за душите е спешна. Затова, Kатолическата църква, според условията на времето, мястото и лицата, е използувала и използува много пъти по-голяма снизходителност на практика, предоставяйки на всички Християни средствата за спасение и свидетелството на обич посредством участието в Cветите тайнства и в другите отслужвания и свети деяния."(Ut unum sint 58)

Колкото до отношението с Протестантските Църкви, нещата са по-сложни. Много протестанти, четейки Истинският в Бога Живот стават католици по свой избор, особено поради проблемите отнасящи се до Светата Евхаристия. Иисус в посланията не говори за валидността на техните тайнства, а подтиква протестантите да обикнат отново Неговата Майка и да признаят ролята на Петър:

Васула, настъпи времето да обединя Църквата Си. Елате отново заедно, любими, елате да изградите тези древни развалини, изградете наново стария Ми фундамент, фундамент поставен от Cобствената Ми Ръка. Почитайте Моята Майка, както Аз, който съм Словото и над всички, Я почитам! Няма ли следователно да бъде Мое желание и вие, които сте пръст и пепел, да Я признаете за Царица на Небесата, почитайки Я? Днешната Ми горчивина е да гледам колко малко знае сътворението Ми за Нейната значимост. Онези от свещениците Ми, които под името на Лутер, изцяло са се изолирали, трябва да се завърнат при Петър.

В друго послание, Христос порицава Xристияните, които пренебрегват величието на тайнството на Евхаристията и на Божественото Присъствие на Христос в него:

… И така, казвам на тези Църкви, чиито клир не е приел това Мое Тайнство: “Елате на себе си и Ме потърсете с пламенност. Овладейте също така своята неприязън към Моята Майка. Нека узнае всяка раса, че Плътта Ми и Кръвта Ми произхождат от Майка Ми. Да, Тялото Ми произхожда от Пресветата Дева, от чиста кръв. Благословено да е Нейното Име! “За да спася всички смирени на земята, които Ме приемат и да им дам нетленен живот, станах Хляб, за да ви дам Себе Си. И посредством това Общение освещавам всички онези, които Ме приемат, обожествявайки ги, за да станат плът от Плътта Ми, кост от Костта Ми. (...) Посредством Божествеността Си, обожествявам хората.” (...) Сега, бивам съден от хората. Дрехата,[12] която може да ви покрие и да ви облече във великолепие, преобразявайки ви, обожествявайки ви, бива отхвърляна от тези църкви, които не могат да проумеят Моето Тайнство… Днес отново се провиквам от Небето: “Братя, защо подкопавате Божествеността Ми? (...) каня ви да свещенодействувате и да участвувате в Божественото Тайнство по начина, който действително установих”. (...) Тези църкви Ме провъзгласяват величав и прославен, потвърждават могъществото Ми, възгласявайки страшната Ми сила, пеейки Ми своите възхваления, признавайки Всемогъщието Ми и великите Ми чудотворения, но ставам непреодолима пречка, когато става въпрос да се измери величието на Божествеността Ми и на Присъствието Ми в Евхаристията.

Семейно положение

По-нататък, в зададения от вас въпрос казвате, че понякога се причaстявам в Римокатолическата църква: “но разбирате нашата загриженост относно Kатолиците, които ви следват и които биха изтълкували това поведение по начин относителен и да бъдат изкушени да пренебрегнат дисциплината на тяхната църква”. Според Правния Кодекс, който споменах преди и който доказва, че съм в пълно съответствие с Правния Кодекс на Kатолическата Църква, не виждам никаква причина за вярващите Kатолици да реагират по относителен начин.

Не съм благоразположена към развода и нямам за цел да прокарвам всред вярващите Kатолици тезата, че би трябвало да се разрешава на разведените да сключат наново брак. Разводът ми и гражданският ми брак бяха станали преди завръщането ми при Бога. След завръщането при Бога, под светлината на посланията на ИВБЖ, открих, че семейното ми положение не беше редовно. При все това, никой освен мен не знаеше това положение и отново аз бях тази, която открито съжалих за това. Изобличих личното си положение, когато в действителност никой нищо не знаеше за него. Когато осъзнах грешката си, приближих се до моите църквовни власти в Лозана и последвах една процедура, която щеше да ми позволи да бъде изяснено всичко относно семейното ми положение според Православните регламенти. Така, аз съм Православна Xристиянка в мир със своята Църква и с Kатолическата Църква, според гореспоменатите принципи. В никакъв случай не пренебрегвам регламентите на католическата Църква относно брака.

За ваша информация, прилагам към този документ и Удостоверението за моя брак.

[4]Въпреки, че в книгата “Догматика на Православната Църква” 1-ви том, публикувана през 1977 г. от проф. Трембела, четем на стр.79: \"Откровенията биват определяни като действия на Бога, с които оповестява на разумните си създания тайнствата на Своето съществуване, природа и воля, според ограничените им интелектни възможности...\"

[5] Папата.

[6] Йн 21, 15-17.

[7] Йн 21, 15-17

[8]Енциклика на Папа Йоан Павел II “Да бъдат всички едно” относно Вселенското Обвързване, пар. 89.

[9]Енциклика на Папа Йоан Павел II “Да бъдат всички едно” относно Вселенското Обвързване, пар. 61 виж Апостолска Енциклика Orientale Lumen (2 май 1995), 24.

[10] Същевременно разбрах: “колко ще имаме да страдаме преди това”, където “ние” се отнася до Папа Йоан Павел II заедно с Иисус.

[11] Разбрах, че Христос говори за всички Свои послания върху Единството, които ни зоват към обединяване на датите на Великден. След като не можем да дадем повече, това би задоволило Жаждата Му за Единство. Христос ни обеща, че обединим датите на Великден, Той ще направи останалото.

[12] Символично наименование на Христос.

Статии върху същата тема :
5.
6.